– Би следвало тя да приготви питиетата – рече насмешливо Алис и пак застана до София. – Тя е барманката.
До-бре. Никой не бе споменавал работата ми с такъв укор.
Двете със София се разкикотиха като осмокласнички и аз погледнах към Лоугън.
– Алис – предупреди я той.
– Какво? – престори се на наивна тя. – Не е ли барманка? Така ми каза София. Помислих, че щом знае как се правят хубави питиета, добре е тя да ги приготви.
– Алис, спри да...
– Остави, всичко е наред – прекъснах Лоугън и се усмихнах сладко на Алис и София. – Какво обичате?
Лоугън понечи да хване ръката ми, но закъсня. Минах зад бара и застанах до Томас.
– Един „Космополитън“ – рече Алис и се усмихна подигравателно. – Знаеш какво е, нали?
– Разбира се. – Щях да направя на тази кучка най-добрия коктейл в живота ѝ.
– Тиа, остави чашата.
Хвърлих на Лоугън поглед от сорта „затваряй си устата“ и се заех с коктейла.
– Обри? София? Вие искате ли?
– Разбира се. Много мило от твоя страна – Обри също мина зад бара, показвайки ясно лоялността си. – Татко много се старае, но още не го бива много с този коктейл. Съжалявам, тате.
Томас се засмя.
– За разлика от вас, момичета, Лоугън ме смята за по-добър с питиетата.
За нула време напълних три чаши за мартини, а после сипах един „Макалан“ на Лоугън. Подадох му чашата и се обърнах към майка му.
– Госпожо Кендрик? Още шампанско? – попитах усмихната.
– Не – отвърна тя и допи останалото в чашата ѝ шампанско.
Погледнах към Чарли и се усмихнах. Тя усещаше, че нещо не е наред, но бе твърде сложно за нея, за да го разбере.
– Искаш ли един „Джаксън Спешъл“?
– Да. – Тя ми се ухили, остави Лоугън и дойде при мен зад бара.
Вдигнах я да седне на края и ѝ направих безалкохолния коктейл, който чичо ѝ Джаксън бе измислил, когато тя беше на четири. Всъщност това беше коктейл „Шърли Темпъл“, но той добавяше малко портокалов сок и два пъти повече череши.
– Дръж чашата с двете ръце и внимавай да не се залееш – казах и я свалих долу. После ѝ подадох чашата.
Доста трудно щяха да почистят кремавия килим от специалния коктейл на Джаксън. И тъй като много добре знаех, че Лилиан не се занимава с чистене, не исках да създавам проблеми на персонала.
– Аз ще приготвя питие за теб – каза Лоугън, мина зад бара и направо ме избута.
В това време Алис и София бяха застанали встрани и си шушукаха нещо, най-вероятно обсъждаха мен.
– Какво искаш? – попита Лоугън.
– Водка и сода туист, моля.
Водката ми идваше добре в особено неприятните вечери. двадесет и четири ТИА
Докато траеше коктейлът, ми се стори, ча са минали часове.
С Чарли бяхме се сгушили и си пийвахме от напитките. В това време всички от семейство Кендрик разговаряха, сякаш изобщо не бяхме там. Обри, Лоугън и Томас обсъждаха разни неща, свързани с бизнеса, а Алис и София не спираха да одумват приятелите си. Лилиан стоеше смълчана встрани, вперила очи в мен.
Чарли бе се облегнала на мен и гледаше в пода. Адски ми беше неприятно, задето се чувстваше неловко, беше ме яд, че баба ѝ и дядо ѝ дори не направиха опит да я опознаят. И затова още по-трудно понасях собствената си злочестина.
– Да не би да закъснях? – Разговорите секнаха, когато една възрастна дама влезе с лека походка в салона. После сама отговори на въпроса си: – Разбира се, че не. Баба никога не закъснява. Май вие сте подранили.
Беше облечена с бежови панталони и пуловер в същия тон. Бе обсипана със злато и диаманти, но като видях, че не е с вечерна рокля, вече не се притеснявах толкова за собственото си облекло.
Докато идваше към нас с приветлива усмивка, не удостои с внимание никого освен Чарли. Очите ѝ проблеснаха за миг към мен, но бързо извърна поглед към дъщеря ми, леко се приведе и ѝ подаде ръка.
– Ти сигурно си моята най-специална правнучка Чарли. Казвам се Джоан, но ме наричат Баба.
Чарли за миг погледна Лоугън, който ѝ се усмихна и кимна окуражително. Свенливо се приближи до Джоан и се ръкува.
– А сега – Джоан се изправи, както я държеше за ръка, и се запъти към вратата – няма как да не поискаш да седнеш до мен на вечеря. Готвачът е предупреден да не слага зеленчуци в чинията ми, а повечко картофки и три десерта. Поисках от специалните му пържени картофки, та да се наядем като хората.
Чарли се изкикоти, а аз изпитах огромно облекчение.
Излъчването на Джоан бе същото като на Лоугън и баща му. И тримата внушаваха с присъствието си доверие и респект. Ала у Джоан имаше повече топлота. Все още не бе обърнала внимание на никого от семейството, защото не сваляше очи от дъщеря ми.
Докато излизахме от салона, Лоугън дойде при мен и сложи ръка на кръста ми.