– Моето място? Мислех, че съм твоя дъщеря и колега, но явно съм само поредният служител. – Обри скочи от стола и взе да крещи на баща си за купищата работа, която върши във фирмата. В същия миг София се втурна към майка си, ревешеи не спираше да ругае Лоугън.
Настана пълен хаос. Дори сервитьорите се покриха.
Тук не беше място за дъщеря ми.
Хванах Чарли за ръка и станах. Лоугън посегна да ме спре, но не успя. Кимнах на Джоан, която прошепна с устни: „Съжалявам“, и напуснахме трапезарията.
Без да губя време, отворих първата врата, дето ми се изпречи, и се озовахме във вътрешния двор. Вдишах вечерния въздух с усещането за свобода.
Полюшвах ръката на Чарли, докато вървяхме по пътеката към къщата за гости.
– Не беше много забавно, нали?
– Не – тя едва тътреше крака. – Те не ме харесаха.
Чух я да подсмърча и веднага спрях. Наведох се, изтрих с палец една сълза от лицето ѝ, като едва се сдържах да не ревна и аз.
– Обичам те, Чарли. Такава, каквато си. Кой го е грижа какво мислят тези лоши хора?
Тя подсмъркна и избърса носа си с опакото на ръката.
– Трябва ли да се подстрижа?
Махнах лентата от главата ѝ, разпускайки кафявите кичури. Нямаше нищо лошо в косата ѝ. Тя беше гъста, мека и се спускаше на воля по гърба ѝ. Хиляди момиченца биха искали да имат коса като нейната.
– Разбира се, че не.
– Добре – прошепна тя. – Може ли вече да се прибираме, мамо?
– Много скоро. Почти приключихме тук. – Изправих се и изух обувките си без пети. – Да забравим тази вечер и да се позабавляваме. Събуй си обувките.
– Защо? – попита тя, докато ги изритваше.
– Защото ще се надбягваме. Познай какво видях във фризера днес, като се мотаех наоколо?
– Какво? – попита тя и ми връчи обувките си.
– Сладолед. Който пръв стигне до къщата, избира какъв да е сладоледът.
Без да се колебае и миг, тя се стрелна през тревата. Засмях се и сторих същото. Тя се кикотеше и поглеждаше през рамо, за да се увери, че не съм я настигнала.
Прекрасна усмивка озари лицето ѝ.
Снощи Лоугън бе ме попитал какво искам. Нещо съвсем простичко: щастливо дете.
Харесваше ми, че Чарли си пада малко дивачка и обича да тича на свобода. Да расте на воля. Ню Йорк и семейството на Лоугън можеха да съсипят неукротимия ѝ дух. Не исках да рискувам да я оставя тук да се задушава.
Щях да я отведа у дома. двадесет и пет ЛОУГЪН
Никога не съм бил толкова разочарован от семейството си. Вечерята сякаш бе някакъв кошмар, а не реалност. Исках да последвам Тиа и Чарли, но първо трябваше да се справя с някои неща тук.
Най-сетне София бе се кротнала. Седеше и подсмърчаше като малко дете. Обри кипеше от яд и мяташе кръвнишки погледи на татко. Явно нещата в „Кендрик Ентърпрайсис“ не вървяха толкова гладко, колкото си мислех, имайки предвид доста емоционалната реакция на Обри. Щях да поговоря с нея по-късно, но сега се налагаше да изгладя нещата, засягащи Тиа и Чарли.
– Какво ви става? – попитах. – Как можахте да се държите с тях по този начин? С моето дете и с жената, за която ще се оженя.
– Да се ожениш? – попита мама. – Не може да бъде! Та ти едва я познаваш, Лоугън. Тя е...
– Каква? – прекъснах я аз. – Мила. Талантлива. Любяща. Красива. Това не са ли желани качества днес?
– Не исках да кажа това – въздъхна мама. – Тя... тя се появи от нищото. Как да сме сигурни, че не се опитва да те използва?
Баба ѝ се присмя.
– Моля те, Лилиан. Тиа не иска никого да използва. Ти си просто параноичка.
– Просто се грижа за сина си – отвърна ѝ мама. – И имам право да бъда параноичка. Нека бъдем честни. Децата ми нямат особено добър вкус, що се отнася до партньорите, с които искат да бъдат.
Всички погледнахме към София, която още повече потъна в стола си.
– Цялата работа е доста съмнителна – каза мама. – Ти отиде в Монтана на бизнес среща и откри, че имаш дете, за което дори не подозираше. А тя отказва да направи тест за бащинство...
– Не, аз отказах.
– Защото те е убедила, че момичето е твое. Явно си се влюбил и в двете, но, Лоугън, точно в това е проблемът. Любовта те е заслепила. Откъде да знаем, че не е капан, ако тя не ти даде доказателство, че Шарлът е твое дете?
– Чарли – свих ръцете си в юмруци, опитвайки да запазя спокойствие. – Казва се Чарли. И без съмнение, тя е мое дете. Не искам да чувам нищо друго по въпроса. Разбрахте ли? Никога повече не ми споменавайте „тест за бащинство“.
– Но...
– Лоугън – прекъсна я татко. – В думите на майка ти има смисъл.
– Така ли? – срязах го аз. – Защото ми се струва, че тази вечер Тиа и Чарли трябваше да платят цената, задето София не случи на мъже.