Свих рамене.
– Нищо не можем да сторим. Продължаваме напред. Трябва да направим живота на Чарли възможно най-щастлив.
– А ние?
Сведох поглед и сълзи покапаха по роклята ми.
– Най-добре да сложим край сега. Преди да е станало още по-трудно.
– Още по-трудно? – каза с насмешка той. – Тиа, влюбен съм в теб. В куфара ми има пръстен, който се надявах да ти дам тази вечер. Как би могло да стане още по-трудно?
Раменете ми потрепериха.
– И аз те обичам.
– Но не достатъчно, за да останеш.
Тялото ми се вцепени. За момент усетих изгаряща болка, а после ме обзе гняв.
– Защо не се преместиш ти? Защо ние трябва да направим огромната промяна в живота си?
Той поклати глава.
– Не мога. Работата ми е в Ню Йорк. Семейството ми – също. Не само ти се гордееш с това, което си постигнала, и не искаш да се откажеш от него.
– Е, върнахме се там, където бяхме. – Избърсах очите си. – На невъзможното.
Той отпусна длани, свити допреди малко в юмруци.
– Не искам да се караме.
– Нито пък аз.
Не исках отношенията ни да приключат зле. Очакваха ни години напред като родители на Чарли и щеше да ни е по-лесно, ако се разделим като приятели. Трябваше някак да превъзмогнем мъката си и да направим всичко възможно да отгледаме едно щастливо дете.
Лоугън ме хвана за ръцете и ме накара да стана. После ме прегърна. Усещах дъха му в косата си.
– Не искам да те пусна. Искам да бъда с теб. С Чарли. Никога не съм бил по-щастлив. Но семейството ми. Кариерата ми. Не мога...
– Всичко е наред – казах и се отпуснах на гърдите му. – Разбирам те.
И наистина го разбирах. Не го обвинявах, че трябва да остане. Ала бяхме стигнали до задънена улица и нямаше какво повече да си кажем.
Повдигнах се на пръсти и притиснах устни до неговите.
Той отвърна на целувката ми, без да се колебае, вземайки нещата в свои ръце, както винаги.
Разтапях се в него, с всяко докосване исках да му кажа колко отчаяно желая нещата да са различни.
Започнахме да се събличаме един друг, хвърлихме се на леглото, сплетохме ръце, крака, бяхме се вкопчили в телата си и никой от двама ни дори не понечи да угаси лампата. Лоугън ме люби, притиснал ме с цялата си тежест, сякаш искаше да ме прикове към това място. Движеше се в мен с невиждана дотогава ярост. Мъката в очите му не беше си отишла, бе само стаена зад изпепеляваща жар.
Притисках го силно и шепнех двете думи, които никога не бих казала на друг мъж, стараейки се да запомня как той ги изрича. Вече не се страхувах да кажа: Обичам те.
И това беше... идеалният завършек.
* * *
– Здравей.
Седях на шезлонга край басейна, когато Томас и Лилиан се появиха на верандата. Вдигнах поглед.
– Здравейте.
Чарли и Лоугън плуваха в басейна, наслаждавайки се на прохладната вода в горещия следобед. Небето беше безоблачно, нямаше и следа от лекия бриз, който подухваше вчера. Затова сутринта с Лоугън решихме да оставим Чарли да се забавлява. Искахме да ѝ подарим един хубав последен ден с баща ѝ, защото той не знаеше кога ще може да дойде отново в Монтана.
И ето ни в топлия следобед, бяхме се настанили край басейна и се наслаждавахме на слънцето.
– Може ли да дойдем при вас? – попита Томас.
– Разбира се – отвърнах и взех дрехите на Чарли от съседния шезлонг. После проверих набързо да не би горнището на банския ми да се смъкнало.
Лилиан седна до мен, а Томас издърпа един обикновен стол от масата под чадъра зад нас.
Погледнах към басейна, търсейки спасение, но Лоугън ходеше напред-назад във водата и гледаше какво прави Чарли, тъй че не забеляза кога родителите му са дошли на двора. Чарли бе застанала в края на дъската за скачане и се подготвяше психически да се гмурне.
– Дължим ти извинение – каза Томас, вперил поглед в дъщеря ми. – Поведението ни снощи бе наистина непоносимо. От името на цялото семейство искам да те уверя, че това няма да се повтори.
Примигнах няколко пъти, доволна, че няма как да видят смаяните ми очи зад слънчевите очила.
– Аз, ами… благодаря ви? – Когато осъзнах, че думите ми са прозвучали по-скоро като въпрос, се покашлях и опитах отново. – Благодаря ви.
– Бихме желали да опознаем Шарло... – Лилиан се усети навреме и преглътна. – Чарли.
– Сигурна съм, че и тя би искала същото. – Беше лъжа, но след като тези хора правеха някакъв опит за сближаване, можех и аз да сторя същото.
Рано или късно Чарли щеше да идва при Лоугън без мен. Ако тя поне малко опознаеше баба си и дядо си, докато съм тук, това щеше да улесни нещата в бъдеще.
– Обядвахте ли вече? – попита Лилиан.
Аз кимнах.
– Сутринта отидохме да видим Джоан и тя ни покани да останем за обяд.