След няколкото часа, прекарани с бабата на Лоугън, аз я обикнах още повече. Джоан заливаше Чарли с любов, непрекъснато я прегръщаше или я целуваше по бузата.
– Е, щом мама се е насладила на компанията ви за обяд, за нас остава вечерята – заяви Томас. – Има ли нещо, което ти и Чарли предпочитате? Готвачът ни може да прави почти всичко. Може и да поръчаме храна отвън.
– Лесно е да ни се угоди. Чарли обича типичната храна за деца. Макарони и сирене. Пица. Корндог.
– Корндог! – плесна с ръце Томас. – Не съм ял корндог от векове. Ще помолим готвача да приготви, както и повечко пържени картофи. Снощи май ѝ харесаха.
Усмихнах се, зарадвана, че е забелязал.
– Много ще ѝ хареса.
– Вижте – ахна Лилиан и се понадигна от шезлонга.
Проследих погледа ѝ и видях как Чарли стисна носа си, а Лоугън преброи до три. Тя затвори очи, оттласна се от дъската и се гмурна, разплисквайки вода върху баща си.
Лоугън бе точно до нея, когато тя изскочи на повърхността да си поеме въздух, и я задържа до себе си, докато бършеше грейналото си от усмивка лице.
Дворът гръмна от одобрителните ни викове, когато станахме да поздравим Чарли. Тя погледна към нас, а после, като видя Томас и Лилиан, мушна глава зад гърба на баща си.
Лоугън само погледна гневно и помогна на Чарли да излезе от басейна, а после излезе и той. Водата проблясваше на слънцето, докато се стичаше по изваяните му гърди и корем. Потръпнах и затворих очи, за да запомня този образ. Така щях да си имам компания в самотните нощи. Може би щях да го нарисувам, като се приберем у дома.
Лоугън се отправи покрай басейна към нас, Чарли го следваше по петите. Той взе кърпа от един шезлонг, подаде ѝ я, след това взе и за себе си.
– Мамо. Татко – той кимна на родителите си, а после ме погледна изпод кърпата, питайки ме с очи: Добре ли си?
Усмихнах му се. Всичко е наред.
– Тъкмо правехме планове за довечера – каза Томас. – Чарли, обичаш ли корндог? Надявам се да имаме за вечеря. Искаш ли?
Тя кимна и се примъкна по-близо до Лоугън.
– Здравейте, всички! – Обри излезе на двора със сияеща към дъщеря ми усмивка. – Чарли, искаш ли да поплуваш с мен?
Лоугън погледна Чарли и ѝ се усмихна.
– Леля Обри се страхува да скача от дъската.
Обри завъртя очи.
– Не се страхувам. Просто не обичам да ми влиза вода в носа.
– Трябва да си запушиш носа – каза Чарли и стисна ноздрите си. – Така ме научи татко.
– Хм – Обри я потупа по брадичката, правейки се, че изобщо не е чувала за това. – Може би ще ми покажеш, а?
Чарли се усмихна, метна кърпата на верандата и тутакси изприпка, въртейки дупенце, към басейна.
Обри се усмихна и я последва. В този момент телефонът на Лоугън иззвъня.
– Ей сега идвам – извика той след тях и се обади.
Томас се надигна.
– Не съм плувал от векове. Ще вляза да се преоблека и ще ида при тях.
– Аз по-добре да кажа в кухнята какво искаме за вечеря – каза Лилиан, усмихна ми се искрено и последва Томас в къщата.
Издишах с облекчение, давайки си сметка колко безболезнено се оказа всичко. София вече бе потеглила към града и всъщност щяхме да прекараме един забавен неделен следобед. А и бях развълнувана, че Чарли наистина ще може да опознае своето разраснало се семейство.
И така, благодарение на Обри и на дъската за скачане, срамежливостта ѝ се изпари и тя се стрелна във водата. Малко по малко Чарли щеше да привлече и да сгрее тези хора, за да станат част от обкръжението ѝ. Ако те поне малко приличаха на Лоугън, а допусках, че е така дори след случилото се снощи, тя щеше да има до себе си не само мен, Хейзъл и Джаксън, но и други близки хора.
– Беше Шон. – Лоугън се настани пред мен, скривайки от погледа ми Чарли и Обри. – Опитва се да проследи собственика на онзи имейл акаунт, но има проблем и е направо бесен. Смята, че въпросният човек също е хакер и го блокира.
Намръщих се.
– Това никак не е важно, Лоугън. Не му обръщай внимание. Просто някакъв тип се държи откачено. Имейлите ще спрат.
– Не съм склонен да поема този риск.
За пореден път се втренчихме един в друг, но накрая аз се предадох. Нищо че бях със слънчеви очила, спечели той.
– Добре. Щом си решил да губиш времето на Шон, твоя си работа. Но аз не искам да говоря за това. Не и днес.
Днес исках той да е близо до мен. Да прекараме последния си ден заедно. Утре всичко щеше да е различно.
– Добре. Няма да е днес. – Той се отпусна и плъзна пръсти по крака ми, започвайки от коляното, после се наведе и ме целуна нежно.
Склоних глава на рамото му.
Седяхме така, без да промълвим и дума повече, но в един миг той обгърна бедрата ми с ръце.