— Господи Боже! — промълви Запарти и се прицели с пистолета си. Франсин Лий пронизително изпищя и се нахвърли отгоре му с дращене, ритане и задъхани хлипове.
Пистолетът изтрещя два пъти и два куршума се забиха в стената. Посипа се мазилка.
Жената се стрелна към пода, опряна на колене и длани. Изпод роклята се оголи дългият й строен крак.
Русият, приклекнал на едно коляно, отново със своя четирийсет и пет калибров пистолет в ръка, изръмжа възхитен:
— Че тя го обезоръжи, копелето недно!
Запарти се изправи с празни ръце, а изражението на лицето му бе страшно. Върху опакото на дланта му имаше дълга червена драскотина. Револверът му лежеше на пода до Франсин Лий. Ужасените му очи го гледаха невярващо. Паризи изхърка веднъж и застина.
Де Рюз се изправи. Малкият маузер приличаше на играчка в ръката му. Гласът му, все едно много отдалеч, изрече:
— Дръж под око оня капак, Ники…
Извън стаята не се чуваше шум, отникъде нито звук. Запарти стоеше до бюрото вкаменен, с мъртвешки вид. Де Рюз се наведе и докосна Франсин Лий по рамото.
— Добре ли си, мила?
Тя подви крака под себе си, надигна се и застана права, загледана в Паризи. Тялото й се тресеше от нервни тръпки.
— Прости ми, мила — тихичко продума Де Рюз до ухото й. — Изглежда, съм отсъдил погрешно за теб.
Той извади носна кърпа от джоба си, наплюнчи я, после леко потърка лявата си буза и погледна кръвта върху кърпичката.
— Големия Джордж трябва пак да си е легнал — обади се Ники. — Глупак излязох, че не го застрелях.
Де Рюз кимна леко и промълви:
— Да-а. Цялото представление не го биваше. Къде са ви палтото и шапката, мистър Запарти? Искаме да ви поразходим с нас.
9
Вече под сенките на вечнозелените дървета, Де Рюз каза тихо:
— Ето я там, Ники. Никой не я е закачал. Добре е да огледаш наоколо.
Русият се измъкна иззад кормилото на пакарда и отиде под дърветата. Повъртя се малко от същата страна на улицата, където бяха спрели, после се промъкна до големия линкълн пред тухлената жилищна сграда на Северен Кенмор.
Де Рюз се наведе към облегалката на предната седалка и щипна Франсин Лий по бузата.
— Сега си отиваш у дома, мила… с този танк. По-късно ще се видим.
— Джони — вкопчи се тя в ръката му, — а ти какво ще правиш? За Бога, не ти ли стигна веселбата тази вечер!
— Не още, момичето ми. Мистър Запарти иска да ни разправи разни неща. Струва ми се, че една разходка с оная подвижна газова камера ще го пооживи. Във всеки случай тя ми е нужна като доказателство.
Той погледна изкосо към Запарти, сгушил се в ъгъла на задната седалка. Запарти издаде хриплив гърлен звук и се втренчи пред себе си с помръкнало лице.
Ники се върна през улицата и застана до колата, опрял крак на стъпалото.
— Няма ключове — съобщи той. — У теб ли са?
— То се знае — отвърна Де Рюз.
Извади ключовете от джоба си и ги подаде на Ники. Той заобиколи откъм страната на Запарти и отвори вратата.
— Хайде вън, мистър!
Запарти сковано излезе и се изправи под ситно ръмящия дъждец, като беззвучно мърдаше устни. След него от колата се измъкна и Де Рюз.
— Карай, моето момиче.
Франсин Лий се премести зад волана на пакарда и включи стартера. Моторът заработи с ритмично бръмчене.
— Довиждане, мила — меко продума Де Рюз. — Да ми стоплиш чехлите. И една голяма услуга ще ти искам. Не се обаждай на никого.
Пакардът потегли по тъмната улица, под големите вечнозелени дървета. Де Рюз го проследи, докато зави зад ъгъла. После побутна с лакът Запарти.
— Да вървим. Ще се повозиш на задната седалка на газовия си автомобил. Няма да можем да те заредим с нужната порция заради дупката в стъклото, но миризмата ще ти хареса. Отиваме някъде към покрайнините. Цяла нощ има пред нас да си поиграем заедно.
— Сигурно си давате сметка, че това е отвличане — дрезгаво продума Запарти.
— И колко ми е драго, да знаеш — измърка Де Рюз. Те прекосиха улицата — трима мъже, крачещи без бързане един до друг. Ники отвори здравата задна врата на линкълна. Запарти влезе. Ники затръшна вратата, седна зад волана и пъхна ключовете в стартера. Де Рюз седна до него и намести крака от двете страни на контейнера с газ. Миризмата все още се усещаше в цялото купе.
Ники подкара автомобила, направи обратен завой по средата между двете пресечки и се насочи по Франклин, а после по Лос Фелиз към Глендейл. След малко Запарти се наведе напред и задумка по стъклото. Де Рюз постави ухо на дупката в преградата зад главата на Ники. Дрезгавият глас на Запарти изрече: