— Дванайсет „це“. Нали няма да искате да съобщавам за вас… в този час?
— Не — отвърна Де Рюз.
Извърна се и тръгна към голяма врата с ромбовидно стъклено прозорче. Приличаше на врата към много луксозна тоалетна.
Щом посегна към дръжката, зад гърба му се разнесе остро иззвъняване.
Де Рюз хвърли поглед през рамо и отново се върна до бюрото. Чиновникът доста бързо дръпна ръката си от звънеца. После със студен и оскърбителен сарказъм заяви:
— Бъдете любезен да забележите, че не сте по паднал на мястото, което вероятно ви е нужно.
По скулите на Де Рюз избиха тъмночервени петна. Пресегна се, улови обточения с ширит ревер на чиновника и го дръпна така, че оня се опря с гърди на бюрото.
— Що за духовитости пускаш, фукльо?
Чиновникът пребледня, но все пак успя отново да натисне звънеца с трепереща ръка.
Шишкав мъж с костюм като чувал и сиво-кафява перука, закриваща само темето му, се появи от вътрешната врата зад бюрото, вдигна дебелия си показалец и рече:
— Ей!
Де Рюз пусна чиновника и безизразно се загледа в пепелта от пура, посипана върху сакото на шишкото.
— Аз съм охраната на комплекса. Ако си решил да се ежиш, с мен ще си имаш работа.
— Вижда се, че с теб ще намерим общ език — каза Де Рюз. — Ела за малко в ъгъла.
Отидоха в дъното на приемната и седнаха край една палма. Шишкото се прозя добродушно, надигна перуката си от единия край и се почеса отдолу.
— Аз съм Кувалик — представи се той. — Някой път и на мен ми е идвало да го цапардосам тоя швейцарец. Та каква е работата?
— Умееш ли да си държиш езика зад зъбите? — попита Де Рюз.
— Не. На мен ми дай да дрънкам. В това тежкарско място друго забавление не ми е останало.
Кувалик извади от джоба си наполовина изпушена пура и си опърли носа, додето я запали.
— Този път ще трябва да си траеш — каза Де Рюз.
Той бръкна под палтото си, извади портфейла и отдели две десетдоларови банкноти. Нави ги около пръста си на тръбичка и пъхна тръбичката в джобчето на шишкото. Кувалик примигна, но нищо не каза.
— В апартамента на Кандлис има един човек на име Джордж Дайъл. Колата му е отвън, така че няма къде другаде да е. Искам да се видя с него, без да съобщават името ми. Можеш ти да ме заведеш и да останеш с мен.
— Ами то е малко късно — предпазливо продума шишкото. — Може да си е легнал.
— Ако си е легнал, значи е сбъркал леглото — отряза Де Рюз. — Ще трябва да стане.
Шишкото се изправи.
— Не ми харесва туй, дето подозирам, ама ми харесват десетачките ти — рече той. — Ще вляза и ще видя дали са будни. А ти стой мирен.
Де Рюз кимна. Кувалик мина покрай стената и се изниза през врата в ъгъла. Както вървеше, под сакото му се подаде квадратният край на грубо изработен кобур. Чиновникът го проследи, после метна презрителен поглед към Де Рюз и извади пиличка за нокти.
Минаха десет минути… петнайсет. Кувалик не се върна. Внезапно Де Рюз се изправи смръщен и се запъти към вратата в ъгъла. Чиновникът зад бюрото настръхна и стрелна с очи телефона, но не го докосна.
Де Рюз излезе през вратата и се озова в покрита галерия. Дъждът бавно се стичаше по наклонените керемиди на покрива. Мина през вътрешен двор, в средата на който имаше басейн, ограден в овална мозаечна рамка от пъстроцветни плочки. Прекоси двора и видя, че в другия край се разклонява на няколко по-малки подобни пространства. В дъното на дворчето вляво светеше прозорец. Де Рюз наслуки тръгна към него и като доближи, различи на вратата номер 12С.
Изкачи две широки стъпала, натисна звънеца и чу звука му някъде далеч вътре. Нищо не се случи. След малко позвъни отново и опита да отвори вратата. Беше заключена. Стори му се, че отвътре долавя слабо приглушено тропане.
Постоя още малко в дъжда, после заобиколи виличката по тясна подгизнала пътечка и се озова отзад. Опита черния вход — и той заключен. Де Рюз изруга, измъкна пистолета изпод мишницата си, постави шапката си върху стъкленото прозорче на задната врата и го строши с дръжката на пистолета. Вътре с лек звън се посипа стъкло. Прибра оръжието, намести шапката на главата си и провря ръка през прозорчето, за да отключи.
Кухнята беше просторна и уютна, с черни и жълти керамични плочки и видът й беше такъв, сякаш се използваше главно за приготвяне на питиета. На фаянсовия плот бяха наредени две бутилки „Хайг енд Хайг“, бутилка „Хенеси“ и разни красиви шишета с ликьор. Къс коридор водеше към дневната. В ъгъла имаше роял със запален лампион до него. Друга лампа светеше на ниска масичка с питиета и чаши. В камината тлееха недогорели дърва. Шумът от тропането се усили.