— Добре ли си? — попита Дениз.
— Добре съм.
— Дума не продумваш и…
— Потисната съм.
— Така става на другия ден след голямо пиене.
— Сънувах странни сънища през нощта.
— Какво сънува?
— От къде да знам, много объркани неща — отвърна Нарин.
— Според мен си напрегната, защото ще се срещнеш с приятеля на Ърмак. Всичко приключи, за бога, и да върви по дяволите!
— Не е заради това, но все пак предпочитам да отидем някъде другаде, само двете. Спри музиката. Главата ми не може да издържи.
— Така или иначе пристигнахме — каза Дениз, но все пак спря музиката. Нарин я погледна и не можеше да не отбележи, че пъстрите дрехи много подхождат на Дениз.
— Винаги трябва да носиш пъстри неща. Понякога слагаш бежово, кремаво и подобни цветове, но те никак не ти приличат, изглеждаш като смъртник.
— И ти днес изглеждаш като смъртник. Защо не извадиш ружа от моята чанта да си сложиш малко на лицето?
— Сега не мога да се занимавам!
— Сложи си, казвам ти!
Нарин неохотно взе чантата от задната седалка, порови вътре, откри каквото търсеше и мацна на бузите си, както й бе казала Дениз. Същевременно си мислеше, че колкото по-зле изглежда, толкова по-доволна щеше да е Ърмак. Винаги, когато си намереше гадже, Ърмак придобиваше враждебно отношение към жените около себе си и успяваше да накара човек да се чувства виновен, без да е направил нищо.
— Така добре ли е?
— Сложи още малко!
Нарин се засмя:
— Аз нарочно искам да изглеждам бледа. Иначе гаджето на Ърмак няма да повярва, че през нощта наистина бях много пияна.
— Аааа! Да ми беше казала още от началото, че искаш да накараш Фърат да те съжалява? — през смях каза Дениз.
— Фърат ли било името на този мъж? — попита Нарин.
— Да, защо?
— Нищооо! — отговори Нарин и изведнъж я обзе безпричинно, странно смущение.
Чакането трая дълго. Цели две седмици, които се сториха като две години на Червенокосия, и още цели два дни, които се влачеха ли, влачеха. Реджеп се събуждаше с първите слънчеви лъчи и се ослушаше към вратата, сякаш човекът от Яслъханспор щеше да дойде в ранни зори. През първите дни дори не ходеше на работа, но след като Ердоган му каза: „Чакай малко. Да не искаш да те помислят за лентяй?“, не оставаше вкъщи, сядаше в „Кафене на ъгъла“ и така убиваше времето. Съзнаваше, че Ердоган има право и ако покаже голямото си желание, щяха да се опитат да вземат момчето много евтино. Всеки ден, излизайки от къщи, предупреждаваше строго Хатидже. Жената не трябваше и крачка да прави извън къщата и големите й уши трябваше да са винаги към вратата. Иначе Реджеп ще я смели от бой и ще направи на кайма това нейно тъмно лице. Ясно ли е? Разбира се, че й беше ясно. Щом мъжът дойде, Хатидже незабавно ще съобщи на Реджеп. А докато го прави, няма да показва пред мъжа, че се вълнува, не трябва да изглежда прекалено нетърпелива.
„Добре“, отговори Хатидже. Тя така или иначе не беше нито развълнувана, нито нетърпелива. Беше сигурна, че няма да дойде някоя объркала пътя си птица на щастието и да кацне на техните рамена. Всъщност от самото начало тя изобщо не беше убедена в цялата тази работа с футбола. Кой би изсипал пари на негодния за нищо Мехмет? Но тъй като не беше толкова глупава, че да разкрие тези мисли на мъжа си, стисна силно тънките си моравикави устни и безгласно кимна с глава на наставленията на Реджеп. Мъжът й беше във весело настроение; обикаляше из къщата, тананикайки си различни песни, не викаше, не крещеше — на Хатидже това й беше достатъчно.
Минаха две седмици, а от човека от Яслъхан нямаше ни вест, ни кост, и веселостта на Реджеп започна да се превръща в гняв. До гуша му бе дошло рано вечер да се прибира вкъщи, да не може да изпие една-две ракии с приятели, да стои и да чака като вол. Вечерта на петнайсетия ден се ядоса за нищо, точно като преди, и се развилня. Хвърли металната чаша на земята и удари с юмрук в гърба Шадийе, която се бе забавила с поднасянето кафето.
Лягайки си онази нощ, Хатидже каза молитва, умоляваше Бог: „Моля те, Господи мили, изпрати вече този човек“, и след като повтори много пъти молбата си, заспа. Заслужаваше си да се види радостта на Хатидже, когато на другия ден привечер на вратата се похлопа и пред нея се появи мургав, висок мъж с костюм и вратовръзка. Бог беше решил да чуе молбите й. Не знаеше какво да каже и стоеше така пред мъжа срещу нея.