— Снощи мисис Алън е имала посетител — започна Джап. — По описание е мъж на около четиридесет и пет годишна възраст с военна стойка, мустаци като четка за зъби, добре облечен и каращ лимузина модел „Стандарт Суолоу“. Известно ли ви е кой е той?
— Не мога да знам, разбира се, но по описание отговаря на майор Юстас.
— Кой е майор Юстас? Разкажете ми всичко, което знаете за него.
— Барбара се е запознала с него в чужбина, по-точно в Индия. Той се завърна оттам преди година и оттогава често ни е посещавал.
— Беше ли приятел на мисис Алън?
— Държеше се като такъв — отвърна сухо Джейн.
— Какво беше отношението й към него?
— Струва ми се, че не й бе симпатичен. Всъщност, сигурна съм.
— Тя обаче външно се е държала приятелски с него, така ли?
— Да.
— Помислете внимателно, преди да отговорите на въпроса ми, мис Плендърлит. Тя боеше ли се от него?
Джейн Плендърлит се замисли минута или две.
— Да. Мисля, че да. Винаги бе нервна в негово присъствие.
— Той срещал ли се е с мистър Лейвъртън Уест?
— Само веднъж, ако не се лъжа. Съвсем определено не си допаднаха. По-точно, майор Юстас направи усилия да се хареса на Чарлз, но той не му отговори с взаимност. Чарлз има много добър нюх за хората, които — как да се изразя — не са съвсем свестни.
— А майор Юстас не е — по вашите думи — съвсем свестен. Така ли? — попита Поаро.
— Не е — отговори сухо момичето. — Не му е чиста работата. Не е стока.
— Уви, боя се, че тези два израза не ми говорят нищо. Искате да кажете, че не е pukka sahib7!
По лицето на Джейн Плендърлит се плъзна лукава усмивка. Отговори обаче с напълно сериозен глас:
— Не.
— Мис Плендърлит, ако изкажа предположението, че този човек се е опитвал да изнудва мисис Алън, това би ли ви изненадало?
Джап се приведе напред, за да чуе по-добре отговора на въпроса си.
Очакванията му се оправдаха. Момичето сякаш се сепна, поруменя и удари рязко с ръка по страничната облегалка на креслото.
— Значи това е било! Каква глупачка бях да не съобразя! Разбира се!
— Сиреч, намирате предположението за основателно, така ли е, mademoiselle? — настоя Поаро.
— Как не можах да се сетя по-рано! През последните шест месеца Барбара няколко пъти взе назаем от мен малки суми. Сега си спомням, че съм я виждала и да прелиства чековата си книжка. Знаех, че има прилични приходи, така че не се тревожех. Разбира се, обаче, ако е трябвало да плаща някому…
— Дали сте забелязала някаква промяна в поведението й?
— Безусловно. Бе станала нервна. Понякога — крайно раздразнителна. Съвсем различна от преди.
— Моля да ме извините, но това не съвпада напълно с нещата, които ни разказахте при първата ни среща — рече любезно Поаро.
— Не е така! — отвърна Джейн и нетърпеливо махна с ръка. — Тя не изглеждаше потисната. Искам да кажа, че нямаше нищо в поведението й, което да навежда на мисълта за самоубийство. Но мисълта, че е могла да бъде изнудвана — да! Ох, защо не ми се довери! Щях да го изпратя по дяволите!
— Обаче в такъв случай е могъл да отиде не при дяволите, а при мистър Лейвъртън Уест. Не допускате ли това? — попита Поаро.
— Да… — отвърна бавно Джейн Плендърлит. — Всъщност, прав сте…
— Имате ли някаква представа с какво този човек е могъл да я изнудва? — попита Джап.
Момичето поклати глава.
— Нямам никаква представа. Доколкото познавам Барбара, не допускам да е било нещо сериозно. От друга страна… — Джейн спря за малко и след миг продължи. — От друга страна, Барбара бе много наивна в някои отношения. Беше от тези, които лесно се плашат. Всъщност бе от жените, които лесно стават плячка на всеки изнудвач! Негодник!
Последните й думи бяха изпълнени с ненавист.
— За съжаление — рече Поаро — престъплението е било необичайно. Най-често жертвата на изнудването убива изнудвача, а не обратно.
Джейн Плендърлит леко се намръщи.
— Прав сте. Но при определени обстоятелства и това би могло да стане.
— Като например?
— Да допуснем, че Барбара се е отчаяла. Че се е опитала да го сплаши с глупавото си малко пистолетче. Той е направил опит да й го отнеме и при боричкането се е произвел изстрел, който я е убил. Той се ужасил от случилото се и е направил всичко възможно да го представи за самоубийство.