— Това е допустимо по начало — каза Джап. — Има обаче един проблем.
Тя го погледна въпросително.
— Майор Юстас — ако е бил той — снощи си е тръгнал оттук в десет и двадесет и си е взел довиждане с мисис Алън на прага.
— О! — момичето замълча за минута или две. — Могъл е обаче после отново да дойде.
— Да, възможно е — каза Поаро.
— Кажете ми, мис Плендърлит — продължи Джап, — мисис Алън къде приемаше обикновено гостите си? Тук или в горната стая?
— И на двете места. В тази стая обаче обикновено каня близките си приятели. Виждате ли, договорката ни с Барбара бе тя да вземе голямата спалня и да я използва като дневна, а аз да остана с малката спалничка и да ползвам и тази стая.
— Ако приемем, че майор Юстас снощи е бил в къщата, в коя стая предполагате, че мисис Алън го е приела?
— Предполагам, че по всяка вероятност го е поканила тук — отвърна момичето с известно съмнение в гласа. — Обстановката не е така интимна. От друга страна, ако е искала да му подпише чек или нещо подобно, възможно е да го е поканила горе, защото в тази стая няма никакви принадлежности за писане.
Джап поклати глава.
— Никакви чекове не е имало. Мисис Алън вчера е изтеглила двеста лири в брой. Досега не сме открили никаква следа от тези пари в къщата.
— И ги е дала на този скот? Ах, клетата Барбара! Клетата нещастна Барбара!
Поаро се изкашля.
— Освен ако не става дума за нещастен случай, каквото предположение изказахте, наистина би било странно той да убие един източник на постоянни доходи.
— Нещастен случай? Никакъв нещастен случай не е имало! Изгубил е самообладание, причерняло му е пред очите и я е застрелял.
— Това ли се е случило според вас?
— Точно това. Било е убийство! Убийство! — добави развълнувано.
— Няма да твърдя, че не сте права, mademoiselle — отвърна Поаро със сериозен глас.
— Какви цигари пушеше мисис Алън? — попита Джап.
— „Гаспърс“. В онази кутия има още.
Джап отвори кутията, извади цигара и кимна. Сложи я в джоба си.
— А вие, mademoiselle, какви цигари пушите?
— Същите.
— Не пушите ли турски?
— Никога.
— А мисис Алън?
— И тя. Никак не ги обичаше.
— А мистър Лейвъртън Уест? Той какви цигари пушеше? — попита Поаро.
Тя го погледна неприязнено.
— Чарлз? Има ли значение какви цигари пуши? Да не би да се опитвате да намекнете, че той я е убил?
Поаро сви рамене.
— Открай време има мъже, които са убивали любимите си, mademoiselle.
Джейн нетърпеливо поклати глава.
— Чарлз не би убил никого. Той е много внимателен човек.
— Това е без значение, mademoiselle. Обикновено внимателните хора извършват най-трудните за разкриване убийства.
Тя го погледна.
— Не обаче с мотива, който току-що изложихте, мистър Поаро.
Той наведе глава.
— Така е, права сте.
Джап се изправи.
— Е, не виждам какво повече бих могъл да върша тук. По-добре да направя още един оглед.
— В случай, че парите са скрити някъде тук? Заповядайте. Проверявайте, където намерите за добре. Претърсете и моята стая, макар и да не вярвам Барбара да е решила да ги скрие именно там.
Претърсването на Джап бе бързо, но умело. Дневната разкри всичките си тайни само за няколко минути, след което старши инспекторът се отправи на горния етаж. Джейн Плендърлит приседна върху страничната облегалка на креслото, запали цигара и се втренчи с мрачно лице в огъня. Поаро не престана да я наблюдава.
— Имате ли представа дали мистър Лейвъртън Уест понастоящем е в Лондон? — запита той след малко.
— Не знам. Допускам, че може да е в Хемпшир при избирателите си. Предполагам, че беше редно да му изпратя телеграма. Ужасно е, че чак сега се сетих.
— При нещастен случай никак не е лесно човек да съобразява всичко, mademoiselle. Освен това, лошите новини бързо се научават.
— Прав сте — отвърна разсеяно момичето.
Чуха се стъпките на слизащия по стълбите Джап. Джейн тръгна насреща му.
— И?
Джап поклати глава.
— Боя се, че не научих нищо, което да ни е от полза, мис Плендърлит. Претърсих цялата къща. Впрочем, не съм видял само какво има в този шкаф под стълбището.