— Не, не, успокойте се.
— Самият аз не усетих никакъв цигарен дим — продължи Джап с недоверчив глас.
— Също и аз, драги ми приятелю.
Джап го погледна със съмнение. Сетне извади една цигара от джоба си.
— Това е марката, която е пушила мисис Алън… „Гаспърс“. Шест от угарките са от тях. Останалите три са от турски цигари.
— Правилно.
— Както виждам, великолепният ви нос е узнал това и без да ги погледнете.
— Уверявам ви, ме носът ми няма нищо общо с тази работа. Носът ми не регистрира никаква информация.
— Мозъчните ви клетки обаче са регистрирали, нали?
— Е, имаше известни основания за това, не сте ли съгласен?
Джап го погледна косо.
— Като например?
— Eh bien, в стаята съвсем определено липсваше нещо. Друго пък според мен бе добавено… Освен това, върху писалището…
— Така си и знаех! Стигаме до проклетото паче перо!
— Du tout8. Пачето перо не играе никаква роля.
Джап реши да отстъпи към по-здрава почва.
— След половин час Чарлз Лейвъртън Уест ще дойде в кабинета ми в Скотланд Ярд. Помислих си, че не бихте имал нищо против и вие да бъдете там.
— Много бих се радвал.
— Ще се зарадвате навярно и да чуете, че успяхме да издирим майор Юстас. Живее в служебен апартамент на Кромуел Роуд.
— Чудесно.
— Ще се наложи и с него да имаме работа. Не е мил човек. След като свършим с Лейвъртън Уест, ще отидем при него. Това устройва ли ви?
— Напълно.
— Е, да вървим.
Точно в единадесет и тридесет Чарлз Лейвъртън Уест бе въведен в кабинета на старши инспектор Джап. Двамата мъже се ръкуваха.
Парламентаристът бе среден на ръст мъж с достолепна осанка. Бе гладко избръснат, имаше чувствена уста на актьор и леко изпъкнали очи, често срещани у добрите оратори. Външността му беше приятна и изглеждаше човек с добро възпитание.
Седна, остави ръкавиците и шапката си върху масата и отправи поглед към Джап.
— Мистър Лейвъртън Уест, преди всичко бих искал да заяви, че напълно разбирам вашата скръб.
Лейвъртън Уест пренебрегна това съболезнование.
— Нека не се занимаваме с моите чувства, старши инспекторе. Кажете ми по-добре имате ли представа кое е накарало моята… кое е накарало мисис Алън да посегне на живота си?
— Самият вие не бихте ли могли да ни окажете помощ в това отношение?
— Уви, не.
— Не сте ли се карали с нея? Не е ли имало недоразумения между вас?
— Абсолютно никакви. Бях шокиран от случилото се.
— Може би нещата ще станат по-ясни, сър, ако ви кажа, че става дума не за самоубийство, а за убийство.
— Убийство? — Чарлз Лейвъртън Уест се ококори. — Убийство ли казахте?
— Точно така. А сега, мистър Лейвъртън Уест, имате ли някаква представа кой би могъл да убие мисис Алън?
Лейвъртън Уест отговори с усилие.
— Не. Въобще нямам представа. Самата мисъл за това ми се вижда нелепа.
— Никога ли не е споделяла с вас да е имала врагове? Да са съществували хора, хранещи лоши чувства към нея?
— Никога.
— Знаехте ли, че тя притежава пистолет?
— Не знаех.
Изглеждаше малко изненадан от новината.
— Мис Плендърлит ни каза, че мисис Алън е притежавала пистолета още отпреди няколко години. Донесла го от чужбина.
— Наистина ли?
— Така е по думите на мис Плендърлит. Възможно е мисис Алън да се е чувствала застрашена и за всеки случай да е държала пистолета под ръка.
Чарлз Лейвъртън Уест поклати глава в знак на недоверие. Изглеждаше изумен от чутото.
— Мистър Лейвъртън Уест, какво е мнението ви за мис Плендърлит? В смисъл, може ли според вас да се разчита на истинността на думите й?
Лейвъртън Уест за миг се замисли.
— Според мен, да. Бих казал, че да.
— Май не ви е симпатична? — изказа предположение Джап, който през цялото време не преставаше да следи изражението на лицето му.
— Не бих се изразил така. Определено не е типът млади жени, от които се възхищавам. Подчертано независимите и язвителни жени не са ми по сърце. Смятам обаче, че е искрена.
— Да… — каза Джап. — А да познавате човек на име майор Юстас?