Джап с кимване потвърди, че е видял копчетата, направени от злато и платина.
— А сега ще ви покажа другите.
Стана, отвори едно чекмедже, извади оттам кутийка, разтвори я и я пъхна доста грубо под носа на Джап.
— Много са красиви — отбеляза старши инспекторът. — Виждам, че едното е малко пострадало. Част от него я няма.
— И какво от това?
— Предполагам, че не си спомняте кога се е отчупила?
— Преди ден или два, не повече.
— Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че е станало, когато сте бил на гости при мисис Алън?
— Защо трябва да се изненадвам? Нали не отрекох, че съм бил у тях? — рече надменно майорът. Продължаваше да играе ролята на несправедливо обиден човек, но ръцете му трепереха.
Джап се приведе напред.
— Работата е там — започна инспекторът с назидателен глас, — че тази част не бе открита в дневната. Бе намерена на горния етаж, в будоара на мисис Алън. В стаята, където е била убита, и където един мъж е седял и е пушил същите цигари, които пушите вие.
Думите му дадоха резултат. Юстас се отпусна уплашено в креслото си. Погледът му угасна. Преображението на дръзкия грубиян в уплашен мерзавец не бе приятна гледка.
— Нищо не можете да докажете… — гласът му бе преминал в скимтене. — Опитвате се да ме примамите в капан, но няма да успеете… Имам си алиби… Онази вечер не съм се връщал в онзи дом…
Обади се Поаро.
— Така е. Онази вечер не сте се връщал в онзи дом. Не сте се връщал, защото не ви е било необходимо. Може би мисис Алън вече е била мъртва, когато сте излязъл оттам.
— Това е невъзможно… Невъзможно… Та тя беше досами вратата. Разговаряхме с нея… Хората трябва да са я чули… да са я видели…
— Хората са чули, как вие сте й говорил — рече тихо Поаро. — Чули са как сте си дал вид, че изчаквате нейната реплика, и как после отново се обаждате. Много стар трик. Замисълът му е у хората да се създаде впечатлението, че тя е била там. Те обаче не са я видели, след като не можаха да кажат дали е била облечена във вечерна рокля или домашна роба. Дори не можаха да кажат какъв цвят са били дрехите й.
— Боже мой! Това не е вярно! Не е вярно!
Изглеждаше напълно смазан и целият трепереше.
Джап го погледна с погнуса.
— Ще трябва да ви помоля да ме придружите, сър — рече строго.
— Арестувате ли ме?
— Задържам ви в интерес на следствието, ако тази формулировка ви удовлетворява повече.
Тишината бе нарушена от дълга измъчена въздишка. Чу се отчаяният глас на наперения допреди малко майор Юстас.
— Отидох си…
Еркюл Поаро потри ръце и весело се усмихна. Гледката очевидно му доставяше удоволствие.
Глава девета
— Много лесно се прекърши — изрази Джап професионалната си оценка по-късно същия ден.
С Поаро се движеха с кола по Бромтън Роуд.
— Разбра, че играта е приключила — отвърна разсеяно Поаро.
— Доста неща научихме за него — каза Джап. — Използвал е няколко различни фалшиви имена. Залавян е в чекова измама. Замесен е в афера, по време на която е живеел в Риц и се е представял за „полковник Дьо Бат“. Измамил е половин дузина бизнесмени от Пикадили. Засега го задържаме по обвинение в тези неща, докато изясним напълно и нашия случай. Къде все пак ме водите сега, драги ми приятелю?
— Любезни друже, всеки един случай трябва да се изясни от всички възможни ракурси. Всички въпроси трябва да получат своите отговори. Както вие се изразихте, започнах да разплитам тайната. За тайната на дипломатическото куфарче ми е думата.
— Да, струва ми се, че така се изразих: „Случаят с тайната на малкото дипломатическо куфарче“. Ако не се лъжа, то не е изчезнало.
— Не бързайте, mon ami10.
Автомобилът се понесе по уличката. Когато стигнаха до дома на номер 14, видяха как Джейн Плендърлит излиза от малка кола марка „Остин Севън“. Бе облечена в дрехи за голф.
Погледна двамата мъже, след това извади ключ и отвори вратата.
— Предполагам, че ще пожелаете да влезете?
Тръгна пред тях. Джап я последва в дневната. Поаро остана минута или две в антрето, мърморейки си нещо.
— C’est embetant11. Колко е трудно да се измъкнеш от тази дреха.