Застанал пред входа униформен полицай се опитваше да сдържи тълпата. Джап бързо бе обграден от любознателни млади мъже с фотоапарати.
— Засега нямам нищо за вас — рече Джап, давайки им знак с ръка да се отместят. — Вече сте тук, както виждам — обърна се той към Поаро. — Най-добре е да влезем.
Бързо затвориха вратата зад себе си и се оказаха на долната площадка на стръмно стълбище.
На горната площадка се появи мъж, който разпозна Джап.
— Насам, сър.
Джап и Поаро се изкачиха по стълбището.
Мъжът отвори врата от лявата страна и се озоваха в малка спалня.
— Смятам, че бихте желал да ви докладвам основните резултати, сър.
— Правилно, Джеймсън. Какво можеш да ми кажеш?
Районният инспектор Джеймсън започна доклада си.
— Покойницата е мисис Алън, сър. Живяла е тук заедно с една своя приятелка, мис Плендърлит. Тя била в провинцията и се завърнала тази сутрин. Отключила със собствения си ключ и се изненадала, че не видяла никого. В девет сутринта обикновено идвала една жена, за да почиства. Изкачила се по стълбището и отишла първо в собствената си спалня — стаята, в която се намираме. Сетне прекосила площадката и отишла в стаята на приятелката си. Вратата й била заключена отвътре. Опитала се да отвори, чукала настойчиво, извикала я по име, но никой не отговорил. Тогава се разтревожила и се обадила по телефона в полицейския участък. Това стана в десет и четиридесет и пет. Ние пристигнахме веднага и насилихме вратата. Мисис Алън лежеше на пода, застреляна в главата. В ръката си държеше автоматичен пистолет „Уебли“ калибър 25. Решихме, че съвсем определено става дума за самоубийство.
— Къде е сега мис Плендърлит?
— В хола на долния етаж, сър. Бих казал, че изглежда е хладнокръвна и делова млада дама. Запазила е самообладание.
— После ще поговоря с нея. Първо искам да чуя Брет.
Заедно с Поаро прекосиха площадката и влязоха в отсрещната стая. Висок възрастен мъж вдигна очи към тях.
— Ето те и теб, Джап. Радвам се, че си тук. Работата ми се вижда странна.
Джап пристъпи напред, а през това време Еркюл Поаро бързо огледа спалнята.
Стаята бе много по-голяма от тази, в която бяха преди малко. Имаше огромен висок прозорец. Докато първата стая бе просто спалня, тази бе съвсем определено спалня, превърната в дневна.
Стените бяха боядисани в сребрист цвят, а таванът бе изумруденозелен. Завесите имаха модернистичен сребристозелен десен. Диванът бе тапициран с лъскава изумруденозелена коприна и покрит с възглавнички в златисти и сребристи цветове. Имаше и високо старинно орехово бюро, орехово шкафче и няколко блестящи модерни хромирани столове. Върху ниска стъклена маса стоеше огромен пепелник, пълен с угарки.
Еркюл Поаро внимателно подуши въздуха. След това се присъедини към Джап, който бе започнал да оглежда тялото.
На пода лежеше, сякаш паднало от някой хромиран стол, тялото на млада жена на около двадесет и седем години. Тя беше със светла коса и нежни черти на лицето. Бе съвсем леко гримирана. Лицето й бе хубаво, със замечтано и може би леко глуповато изражение. На лявата страна на главата личеше съсирена кръв. Пръстите на дясната ръка бяха стиснали малък пистолет. Жената бе облечена в тъмнозелена рокля със семпла кройка.
— Е, Брет, какъв е проблемът?
Джап продължи да гледа неподвижното тяло.
— В позата няма нищо странно — отвърна докторът. — Ако се е застреляла сама и се е свлякла от стола, би трябвало да е точно в такава поза. Вратата бе заключена, а и прозорецът бе залостен отвътре.
— Значи в това отношение всичко е наред, казваш. Какво тогава те смущава?
— Погледни пистолета. Не съм го докосвал, чакам нашите хора да вземат отпечатъци. Погледни го и ще разбереш какво ме смущава.
Поаро и Джап коленичиха и огледаха пистолета отблизо.
— Разбирам какво искаш да кажеш — Джап се изправи.
— Имаш предвид извивката на ръката. На пръв поглед изглежда, че го е стиснала, но всъщност не го държи. Нещо друго?
— Да. Пистолетът е в дясната й ръка. Виж сега раната. Пистолетът е бил държан плътно до главата й тъкмо над лявото ухо. Повтарям, над лявото ухо.
— Да… — рече Джап. — Нещата май са ясни. Значи според теб не би могла да държи с дясната си ръка пистолет в такава позиция и да стреля?