— Никой не й е носил стиковете. Като пристигна купи две топки и взе само два стика с метални глави. Не съм съвсем сигурен, но ми се струва, че в ръката си държеше малко куфарче.
Поаро му благодари и си тръгна. След това двамата мъже заобиколиха бараката. Поаро за миг се порадва на гледката.
— Да, тук наистина е много красиво. Погледнете тези тъмнозелени борове… Вижте езерото… Да, именно езерото…
Джап бързо го стрелна с поглед.
— Значи, езерото, така ли?
Поаро се усмихна.
— Допускам, че някой е могъл да забележи нещо. На ваше място бих проверил какво има в него.
Глава десета
Поаро направи крачка назад и косо огледа стаята. Остана удовлетворен. Креслата бяха разположени както трябва. Позвъни се на вратата. Джап, разбира се.
Човекът от Скотланд Ярд беше възбуден.
— Познахте, драги приятелю! Улучихте десетката! Вчера са забелязали как млада жена, по описание приличаща на Джейн Плендърлит, е хвърлила нещо в езерото. Успяхме лесно да го открием, макар и да имаше доста водорасли.
— И какво беше то?
— Беше точно дипломатическото куфарче! Защо обаче, за Бога? Нищо нямаше вътре. Нямаше ги дори и списанията. Защо й е на една нормална млада жена да хвърля куфарче в езерото? Цяла нощ не можах да заспя, мъчейки се да открия отговора на този въпрос.
— Mon pauvre Japp12! Няма защо повече да се тревожите. Отговорът сам ще дойде при нас. Нали чухте звънеца?
Жорж, безупречно облеченият прислужник на Поаро, отвори вратата и обяви името на гостенката.
— Мис Плендърлит.
Момичето влезе в стаята и поздрави двамата мъже. От него продължаваше да лъха самоувереност.
— Поканих ви тук — започна да обяснява Поаро. — Заповядайте, седнете. Седнете и вие, Джап. Поканих ви тук, защото имам да ви съобщя някои вести.
Момичето седна и се огледа. С припряно движение свали шапката си и я остави настрана.
— Е, както виждам, майор Юстас е арестуван — каза тя.
— Предполагам, че сте прочела това в сутрешните вестници.
— Да.
— В момента е обвинен за някои дребни закононарушения — продължи Поаро. — Ние пък междувременно продължаваме да събираме доказателствен материал във връзка с убийството.
— Значи, наистина е било убийство? — попита нетърпеливо момичето.
Поаро кимна утвърдително с глава.
— Да — каза. — Говорим за убийство. За съзнателно унищожаване на едно човешко същество от друго човешко същество.
Тя потрепери.
— Недейте — рече. — Ужасно е, когато се изразявате по този начин.
— Така е, но и самият факт е ужасен.
Спря за миг и продължи.
— А сега, мис Плендърлит, ще ви разкажа как стигнах до истината в този случай.
Тя отмести поглед от Поаро към Джап. Той се усмихваше.
— Той си има собствени методи за откриване на истината, мис Плендърлит — поясни старши инспекторът. — Струва ми се, че ще бъде добре да го изслушаме.
Поаро започна.
— Както знаете, mademoiselle, пристигнахме с приятеля ми на местопрестъплението сутринта на шести ноември. Отидохме в стаята, където бе открито тялото на мисис Алън, и веднага ми направиха впечатление някои важни подробности. В тази стая имаше някои неща, които можех да окачествя само като много странни.
— Продължавайте — каза момичето.
— Ще започна с миризмата на цигарен дим — рече Поаро.
— Боя се, Поаро, че малко преувеличавате — каза Джап. — Аз не усетих никаква миризма.
Поаро мигновено се извърна към него.
— Точно така. Не сте усетил никаква миризма. И аз не усетих. Именно това ми се видя много странно, тъй като вратата и прозорците бяха затворени, а в пепелника имаше не по-малко от десет угарки. Видя ми се странно, наистина много странно, че в стаята въобще не се чувстваше миризмата на застоял тютюнев дим.
— Значи това сте имал предвид! — въздъхна Джап. — Винаги се насочвате към фактите по най-заобиколния възможен начин.
— Както и вашият сънародник Шерлок Холмс. Не забравяйте, че вниманието му веднъж било привлечено от странното поведение на едно куче нощем, и в крайна сметка се оказало, че кучето не правило нищо. Нека продължа — вниманието ми бе привлечено от часовника на ръката на мъртвата жена.