— От какво по-точно?
— Просто от това, че бе на дясната китка на жертвата. Повечето хора носят часовника си на лявата китка.
Джап сви рамене, но Поаро продължи, без да изчаква реакцията му.
— Както вие бихте се изразил, в това няма нищо особено. Много хора предпочитат да носят часовника на лявата си китка. А сега, приятели мои, ще привлека вниманието ви върху нещо действително интересно. Върху писалището.
— Бях сигурен, че ще го споменете — обади се Джап.
— Да, в него действително имаше нещо много странно. Нещо много необикновено. Преди всичко, от него липсваше нещо.
Чу се гласът на Джейн Плендърлит.
— Какво липсваше?
Поаро се извърна към нея.
— Лист попивателна хартия, mademoiselle. Листът върху пресата за попивателна хартия бе чист и неизползван.
Джейн сви рамене.
— Според мен, мистър Поаро, хората нерядко откъсват тези листове, когато са много зацапани.
— Така е, но къде ги дяват след това? Изхвърлят ги в кошчето за отпадъци, нали? В кошчето обаче нямаше такъв лист. Аз проверих.
Джейн Плендърлит изглеждаше обхваната от нетърпение.
— Навярно защото листът е бил изхвърлен предния ден. Навярно листът попивателна хартия на пресата е бил чист, защото този ден Барбара не е писала никакви писма.
— Едва ли е било така, mademoiselle. Същата вечер са видели мисис Алън да отива до пощенската кутия. Следователно, трябва да е писала писма. Не е могла да ги напише на долния етаж, тъй като там няма принадлежности за писане. Би било трудно да се предположи, че е отишла да пише писма във вашата стая. Какво все пак обаче се беше случило с листа попивателна хартия, който тя е използвала за писмата си? Вярно е, че хората понякога захвърлят неща не в кошчетата за отпадъци, а в огъня. В стаята й обаче има само газова камина. Камината на долния етаж пък не е била запалена предния ден, тъй като вие ми казахте, че при вашето завръщане сте я заварили готова и е трябвало само да й драснете една клечка — спря за миг и продължи: — Много любопитен малък проблем. Търсих навсякъде и в кошчетата за отпадъци, и в кофата за боклук, но никъде не успях да открия лист използвана попивателна хартия, а това ми се беше сторило много важно. Останах с впечатлението, че някой умишлено е унищожил този къс хартия. Защо? Защото текстът, подсушен с нея, лесно би могъл да се прочете, като се постави хартията пред огледало. Писалището обаче ме впечатли с още нещо. Джап, може би си спомняте как бяха подредени вещите върху него? В центъра бяха пресата и мастилницата. От лявата й страна се намираше поставката за писалки, а от дясната — календарът и пачето перо. Eh bien. Пачето перо имаше само декоративна функция. Не бе използвано. Още ли не проумявате? Повтарям, пресата за попивателна бе в средата, а от лявата й страна се намираше поставката за писалки. От лявата, Джап! Не намирате ли, че е редно, когато се ползва дясната ръка, поставката да бъде отдясно? Започвате вече да проумявате, нали? Поставката за писалки бе разположена от лявата страна, а часовникът бе върху дясната китка. Попивателната хартия я нямаше, а пък в стаята нещо бе внесено. Пепелникът с угарки. Въздухът в стаята беше свеж и не миришеше на дим. Джап, в тази стая през нощта прозорецът е бил отворен, а не затворен. Опитах се да си представя какво е станало. — Поаро се извърна към Джейн: — Опитах се да си представя как вие, mademoiselle, пристигате с такси, разплащате се с шофьора, качвате се тичешком по стълбите, може би викайки „Барбара!“. Сетне отваряте вратата и виждате приятелката си мъртва с пистолет в ръка. В лявата ръка, естествено, тъй като тя е левачка и поради тази причина куршумът е пробил главата й откъм лявата страна. Откривате бележка, адресирана до вас. В нея е била обяснена причината, накарала я да посегне на живота си. Бележката ще да е била много трогателна. Описвало се е как една млада, добра и нещастна жена, доведена до отчаяние от нечий шантаж, се е видяла принудена да сложи край на живота си… Смятам, че мисълта за отмъщение веднага се е появила в главата ви. Било дело на един мъж. Решили сте, че трябва да бъде наказан, да понесе заслужено възмездие. Взели сте пистолета, избърсали сте го и сте го поставили в дясната й ръка. Прибрали сте бележката и най-горния лист попивателна хартия от пресата, върху която е имало следи от писмото. Слезли сте на долния етаж, запалили сте камината и сте ги изгорила. После сте взели пепелника и сте го качила на горния етаж, за да се създаде впечатлението, че двама души са седели и разговаряли там. Взела сте и емайлираното парче от копче за ръкавели, търкалящо се на пода. За вас то е било едно щастливо откритие и сте решили, че с него се презастраховате. Затворили сте прозореца и сте заключили вратата. Не е трябвало да остане никаква следа, която да наведе към подозрението, че вие сте правили нещо в стаята. Решили сте, че полицията трябва да я открие точно в този й вид, затова не сте поискали помощ от съседите си, а веднага сте се обадили в участъка. И така, играта продължава. Вие играете ролята си разумно и хладнокръвно. Първоначално отказвате да кажете каквото и да било, но умело ни подсказвате съмненията си дали е било самоубийство. По-късно ни пускате по следата на майор Юстас… Да, mademoiselle, всичко е било много добре замислено. Щяло е да се получи едно много добре замислено убийство. Убийството на майор Юстас.