Джейн Плендърлит скочи на крака.
— Нямаше да е убийство! Щеше да е възмездие! Именно този човек причини смъртта на клетата Барбара! На милата и беззащитна малка Барбара! Виждате ли, именно този човек е разрушил живота й още в Индия. Тогава е била само на седемнадесет години, а той е бил женен и много по-възрастен от нея. После имала детенце. Могла е да го даде в някое сиропиталище, но не е искала дори и да чуе за това. Сменила обстановката и възприела името мисис Алън. Сетне детенцето умряло, а тя се завърнала тук и не след дълго се влюбила в Чарлз, в този надут и самонадеян пуяк. Обожаваше го и това нейно чувство подхранваше самодоволството му. Ако той не бе такъв, какъвто е, щях да я посъветвам да му разкаже всичко. При неговия характер обаче й казах, че е най-добре да си мълчи. Освен това, единствено аз бях в течение на цялата история. Тогава изведнъж се появи отново онзи негодник, Юстас. За останалото вече се досещате. Той започна систематично да я изнудва за пари. Едва в онази последна вечер обаче тя си е дала сметка, че по този начин застрашава и репутацията на Чарлз, че го прави уязвим за скандал. Ако се беше омъжила за Чарлз, щеше да се превърне в същинска находка за Юстас — жена, омъжена за богат човек, ужасяващ се от самата мисъл за скандал. Когато Юстас си заминал с парите, решила още веднъж да обмисли всичко. Написала ми писмо. В него обясняваше, че обича Чарлз и че именно за негово добро не трябва да си позволява да се омъжва за него. Беше ми написала, че е открила най-добрия възможен изход.
Джейн го погледна предизвикателно.
— Учудвате ли се в такъв случай на моята постъпка? Продължавате ли да я смятате за убийство!
— Да — отвърна строго Поаро. — Убийството може понякога да изглежда оправдано, но въпреки това си остава убийство. Mademoiselle, вие сте пряма жена с ясен ум. Не се крийте от истината. Приятелката ви в крайна сметка умря единствено, защото е нямала смелостта да продължава да живее. Може да й съчувстваме. Може и да я съжалим. Обаче именно тя, а не някой друг, е посегнала на живота си.
Направи кратка пауза.
— А вие какво мислите? Този човек сега е в затвора и ще излежи дълга присъда за други свои деяния. Наистина ли бихте обременила съвестта си със смъртта, на което и да е човешко същество?
Погледът й бе станал мрачен.
— Прав сте. Не бих искала — промърмори.
Сетне се извърна, напусна стаята и след малко се чу хлопването на външната врата.
Джап подсвирна дълго и продължително.
— Боже мой! — каза най-сетне.
Поаро седна и дружески му се усмихна. Мина доста време, преди някой от двамата да наруши мълчанието. Пръв се обади Джап.
— Значи се оказа, че имаме не убийство, замаскирано като самоубийство, а обратното!
— Така е. При това цялата работа бе замислена много добре. Никъде нямаше преиграване.
— А дипломатическото куфарче? То как се вписва в цялата история? — внезапно попита Джап.
— Драги ми приятелю, та аз вече ви казах, че то няма никакво отношение към нея.
— В такъв случай защо…
— Не забравяйте стиковете за голф, Джап. Стиковете за голф. Бяха стиковете за голф на човек, който предпочита да ползва лявата си ръка. Джейн Плендърлит държеше своите стикове в „Уентуърт“. Ние видяхме стиковете на Барбара Алън. Няма защо да се учудваме от това, че Джейн страшно се смути, когато отворихме шкафа. Целият й план можеше да се провали още тогава. Тя обаче съобразява бързо и веднага си е дала сметка, че се е издала. Видя, че ние забелязахме вълнението й. Затова и направи най-умното нещо, което й хрумна в този момент и реши да ни насочи по погрешна следа, да привлече вниманието ни върху нещо друго. Веднага заяви, че куфарчето е нейно, че го е донесла тази сутрин и че в него няма нищо, надявайки се, че ние ще съсредоточим вниманието си върху него. Поради същата причина, когато на следващия ден реши да се отърве от стиковете за голф, отново взе куфарчето със себе си…