— Значи истинската й цел е била…
— Помислете си, драги ми приятелю, как най-лесно можеш да се отървеш от сак със стикове за голф? Не можеш просто да ги изгориш или да ги захвърлиш в кофата за боклук. Винаги би съществувал риска някой да ги открие и да ти ги върне. Затова и мис Плендърлит ги взима със себе си на игрището за голф. Сетне ги оставя в бараката, взима два стика с метални глави от собствения си сак и тръгва да играе голф, без да ползва помощник. Без съмнение от време на време е чупила по някой стик и е захвърляла парчетата в шубраците. Никой не би се учудил да открие сред тях счупени стикове за голф. Всеизвестно е, че много хора, когато не им върви играта, в гнева си счупват стиковете си и ги захвърлят. Самата игра ги довежда до такова състояние. Тъй като Джейн си дава сметка, че може да е следена, решава да ни заблуди, като захвърля в езерото куфарчето си при това така, че да бъде забелязана. И в това, драги ми приятелю, се крие „Тайната на дипломатическото куфарче“.
Джап погледна приятеля си и няколко минути не каза нищо. Сетне стана, потупа го по рамото и започна шумно да се смее.
— За една стара кримка се справихте доста добре! Заслужава да се отпразнува, приятелю! Ще отидем ли да обядваме някъде?
— С удоволствие, драги. Струва ми се, че няма да ни дойдат никак зле omelette aux champignons, blanquette de veau, petits pois a la francaise и baba au rhum13.
— Да вървим — рече Джап.
Невероятната кражба
Глава първа
Лорд Мейфилд се бе привел към съседката си отдясно, лейди Джулия Карингтън, тъкмо когато лакеите поднасяха суфлето. Лордът не преставаше нито за миг да поддържа репутацията си на безупречен домакин. Жените неизменно го намираха за очарователен, но все още не бе женен.
Лейди Джулия беше на около четиридесет години, висока, мургава и експанзивна. Красива, макар и възслаба. Ръцете и краката й бяха изящни. Обноските й не бяха лишени от резкостта, присъща на силно емоционалните жени.
Почти точно насреща й на кръглата маса седеше нейният съпруг, маршалът на военновъздушните сили сър Джордж Карингтън. Започнал кариерата си във флота, все още бе съхранил нещо от непосредствеността си на морски офицер. Смееше се и забавляваше красивата мисис Вандърлин, която седеше от другата страна на домакина.
Мисис Вандърлин бе изключително привлекателна блондинка. В говора й се чувстваше съвсем лека следа от американски акцент, едва доловима, колкото да не дразни.
От другата страна на сър Джордж Карингтън бе седнала мисис Маката, член на парламента. Смятаха я за специалист по въпросите на жилищното настаняване и грижите за децата. По-скоро изстрелваше думите си, отколкото ги изговаряше, а и самият й вид донякъде смущаваше нейните събеседници. Може би предпочитанията на маршала на ВВС към съседката му отдясно бяха напълно разбираеми.
Мисис Маката, която винаги говореше по същество, където и да се намираше, излая късчета информация по своята си специалност на съседа си отляво, младия Реджи Карингтън. Реджи Карингтън беше двадесет и една годишен и жилищното настаняване, грижите за децата, пък и каквато и да е политика въобще, никак не го интересуваха. От време на време изричаше: „Какъв ужас!“ и „Напълно съм съгласен с вас“ и съвсем ясно си личеше, че умът му е нейде другаде. Мистър Карлайл, частният секретар на лорд Мейфилд, бе седнал между младия Реджи и майка му. Изражението на този блед млад човек с пенсне подсказваше ум и сдържаност. Говореше малко, но никога не бягаше от разговор. След като забеляза, че Реджи Карингтън едва се сдържа да не се прозине, Карлайл се наведе напред и зададе на мисис Маката съвсем уместен въпрос, свързан с програмата й „Здраве за децата“.
В убитата кехлибарена светлина около масата се движеха тихо икономът и двама лакеи, които поднасяха ястия и наливаха вино в чашите. Лорд Мейфилд плащаше много голяма заплата на главния си готвач и беше известен като познавач на вината.
Масата бе кръгла, но въпреки това нямаше как да не се разбере кой е домакинът. Началото й съвсем определено започваше от мястото, където седеше лорд Мейфилд. Той беше едър мъж с квадратни рамене, гъста сребриста коса, голям прав нос и леко изпъкнала брадичка. Лицето му бе от тези, които изкушават карикатуристите. Още докато бе известен като сър Чарлз Маклафлин, лорд Мейфилд съчета успешната политическа кариера с ръководството на голяма инженерна фирма. Освен това, самият той бе първокласен инженер. Бе получил титлата пер на Англия преди година заедно с назначението си начело на новоучреденото министерство на въоръженията.