Карингтън дълбоко си пое дъх.
— Току-що махна голямо бреме от плещите ми, Чарлз.
— Да не би да си си помислил, че съм се поддал на песента на тази сирена? Драги ми Джордж, от стара коза яре съм и методите на мисис Вандърлин са твърде прозрачни за мен. Пък и хората приказват, че вече не е първа младост. Колкото до мен, младите командири на ескадрили може и да не забелязват, но аз съм вече на петдесет и шест. Любезни друже, след още четири години навярно ще се превърна в проклет старец, който по време на светски прояви ще търси единствено компанията на младите момичета, които за първи път се представят в обществото.
— Признавам, че сгреших — извини се Карингтън. — Работата е там, че ми се стори малко странно…
— Сторило ти се е малко странно присъствието й тук, на една интимна вечеря и то тъкмо в момента, когато заедно с теб трябва да проведем неофициален разговор относно откритие, което по всяка вероятност ще представлява революция във въздушната отбрана, нали така?
Сър Джордж Карингтън кимна утвърдително.
— Това е капан — рече лорд Мейфилд и се усмихна.
— Капан ли?
— Виждаш ли, Джордж, както се изразяват в шпионските филми, нямаме никакви доказателства. А такива ни трябват. Тази жена се е измъквала суха от водата при много по-големи прегрешения от сегашните й. Винаги е била внимателна, страшно внимателна. Знаем с какво се е занимавала, но не разполагаме с никакви конкретни доказателства. Затова и решихме да я примамим с нещо голямо.
— И това голямо нещо е документацията на новия бомбардировач, така ли?
— Точно така. Достатъчно голямо е, за да я накара да рискува и да се разкрие. Именно тогава ще я заловим!
Сър Джордж изсумтя и каза:
— Добре замислено. Предполагам, че така и трябва. Я си представи обаче, че тя не пожелае да рискува?
— Би било жалко — отвърна лорд Мейфилд и добави: — Но според мен ще рискува… — Стана от креслото и попита: — Не е ли време да се присъединим към дамите? Не би трябвало да лишаваме съпругата ти от удоволствието да поиграе бридж.
— Джулия прекалено много се вживява в този бридж — измърмори недоволно сър Джордж. — Обръща му твърде голямо внимание. Сто пъти съм й казвал, че не трябва да си позволява толкова големи залози. Но за съжаление тя е с твърде хазартна нагласа.
Сетне заобиколи масата, за да се присъедини към домакина.
— Надявам се планът ти да успее, Чарлз — добави сър Джордж на излизане от трапезарията.
Глава втора
Разговорът в библиотеката никак не вървеше. Мисис Вандърлин обикновено се оказваше в неизгодна позиция, когато останеше насаме с представителки на собствения си пол. Очарователните й обноски, така високо ценени от мъжете, по една или друга причина не се възприемаха, както й се искаше, в чисто женска среда. Лейди Джулия бе жена, която се държеше или много любезно, или много грубо. В този конкретен случай у нея се породи неприязън към мисис Вандърлин, а пък мисис Маката й се видя скучна, затова реши да не прави опит да прикрива чувствата си. Съществуваше опасност разговорът напълно да замре, ако не бе мисис Маката.
Мисис Маката бе подчертано пряма жена. Оцени веднага мисис Вандърлин като безполезен паразит и се опита да събуди интерес у лейди Джулия към една благотворителна акция. Лейди Джулия отговаряше отегчено, като с усилия сдържаше прозевките си и сетне потъна в собствените си мисли. Какво правеха Чарлз и Джордж, та не идваха? Колко досадни можеха да бъдат мъжете. Ответните й реплики започнаха да стават все по-механични и неопределени.
Когато мъжете най-сетне се появиха, завариха трите жени потънали в мълчание.