„Джулия не изглежда добре тази вечер. Тази жена е твърде нервна“ — помисли си лорд Мейфилд. Гласно обаче произнесе друго:
— Какво бихте казали за един робер?
Лейди Джулия веднага засия. Възприемаше играта на бридж като живителна глътка въздух.
В този миг в стаята влезе Реджи Карингтън, така че необходимата четворка бе осигурена. Лейди Джулия, мисис Вандърлин, сър Джордж и младият Реджи седнаха около игралната маса. Лорд Мейфилд пък пое грижата да забавлява мисис Маката.
След изиграването на два робера сър Джордж погледна многозначително към часовника върху камината.
— Едва ли си струва да започваме трети — отбеляза той.
На жена му не й стана приятно от тези думи.
— Часът е едва единадесет без четвърт. Ще имаме време за един кратък.
— Никога не са кратки, мила — отвърна добродушно сър Джордж. — Пък и с Чарлз имаме малко работа.
— Колко впечатляващо звучи това! — промърмори тихо мисис Вандърлин. — Струва ми се, че вие, високопоставените държавни мъже, никога не можете да намерите време за една истинска почивка.
— За нас няма четиридесет и осем часови работни седмици — съгласи се сър Джордж.
— Знаете ли, може би защото съм си малко простовата американка, винаги много се вълнувам при среща с хора, които държат в ръцете си съдбините на една страна. Надявам се да не съм се изразила твърде грубо, сър Джордж.
— Драга ми мисис Вандърлин, никога не бих свързал представата си за вас с думите „простовата“ или „груба“.
Усмихна й се. В гласа му се прокрадна съвсем лека ирония, която тя не пропусна да забележи. Бързо се извърна към младия Реджи и го дари с чаровна усмивка.
— Съжалявам, че партньорството ни приключи. Играхте превъзходно.
— А, просто имах късмет — отвърна Реджи, поруменял от удоволствие.
— О, не! Не бе късмет. Проявихте проницателност. От наддаването съобразихте кой какви карти има и действахте според това. Мисля, че бяхте блестящ.
Лейди Джулия рязко се изправи.
„Тази жена наистина е доста примитивна в ласкателството си!“ — помисли си с неудоволствие.
След това спря очи върху сина си и погледът й се смекчи. Момчето наистина бе повярвало на думите на мисис Вандърлин. Колко младо и колко самодоволно. И колко наивно. Нищо чудно, че все се забъркваше в разни неприятности. Прекалено доверчиво бе. Истината е, че имаше много нежна душа и Джордж никак не го разбираше. Мъжете въобще не проявяват разбиране към ближния в своите съждения. Много бързо забравяха, че някога и самите те са били млади. Джордж въобще бе прекалено строг към Реджи.
Мисис Маката също се бе изправила. Всички си пожелаха лека нощ.
Трите жени излязоха от стаята. Лорд Мейфилд наля напитка първо на сър Джордж и после на себе си. След това погледна към мистър Карлайл, който се бе появил на вратата.
— Карлайл, ако обичаш, донеси папките и въобще всички документи. Включително плановете и чертежите. Маршалът и аз ей сега ще дойдем. Нека първо да се поразходим малко навън, а, Джордж? Вече престана да вали.
Мистър Карлайл понечи да излезе и промърмори някакво извинение, след като насмалко не се сблъска с мисис Вандърлин. Тя се запъти към мъжете.
— Книгата ми би трябвало да е някъде тук. Бях започнала да я чета преди вечеря.
Реджи направи крачка напред, държейки една книга в ръка.
— Тази ли е? Беше върху креслото.
— О, да. Благодаря ви. Толкова сте мил.
Усмихна се очарователно, отново пожела на всички лека нощ и излезе от стаята.
Сър Джордж междувременно бе разтворил един от френските прозорци.
— Прекрасна вечер — каза. — Идеята ти да се поразходим е много добра.
— Лека нощ, сър — обади се Реджи. — Време е да си лягам.
— Лека нощ, момчето ми — отвърна лорд Мейфилд.
Реджи взе един детективски роман, който бе започнал да чете и излезе от стаята.
Лорд Мейфилд и сър Джордж излязоха на терасата.
Нощта бе наистина прекрасна. Безоблачното небе бе изпълнено със звезди.
Сър Джордж си пое дълбоко дъх.
— Уф, тази жена използва прекалено силен парфюм — отбеляза той.
Лорд Мейфилд се засмя.
— Във всеки случай, не е евтин парфюм. Ако не се лъжа, използва една от най-скъпите марки в света.
— Предполагам, че би трябвало да сме й благодарни — усмихна се сър Джордж.