— Разбира се. Ще ви оставя насаме със сър Джордж. Когато ви потрябвам, ще ме откриете в кабинета ми. Елате, Карлайл.
Двамата излязоха и затвориха вратата.
Сър Джордж седна и механично извади цигара. Погледна Поаро озадачено.
— Знаете ли — каза бавно, — трудно ми е да разбера молбата ви.
— Обяснението е много просто — отвърна Поаро с усмивка. — Ще бъда кратък. Става дума за мисис Вандърлин.
— Аха. Струва ми се, че започвам да ви разбирам — каза Карингтън. — Значи, мисис Вандърлин.
— Точно така. Виждате ли, възможно е да не се окаже много деликатно да отправя към лорд Мейфилд въпроса, който искам да задам. Защо именно мисис Вандърлин? Защото е известно, че тази дама е съмнително лице. Защо е тук? Според мен, възможни са три обяснения. Едното е, че лорд Мейфилд изпитва penchant17 към дамата. Това е достатъчно основание да поискам да разговарям с вас насаме, тъй като не бих искал да поставям лорда в неудобно положение. Втора възможност е мисис Вандърлин да е скъпа приятелка на някой друг от гостите на дома.
— Мен можете да ме изключите от числото им — отвърна сър Джордж с усмивка.
— В такъв случай, след като и двете обяснения са неверни, въпросът застава пред нас още по-категорично. Защо е тук мисис Вандърлин? Струва ми се, че започвам да долавям контурите на отговора. Имало е някаква причина. Присъствието й, тук и сега, съвсем определено е било желано от лорд Мейфилд, който е имал някакво основание. Греша ли?
— Напълно сте прав — кимна сър Джордж в знак на съгласие. — Мейфилд е твърде солиден и опитен човек, за да се поддаде на прелестите й. Поканена е тук по съвсем друга причина. Ще ви разкажа как стоят нещата.
Възпроизведе разговора, който бе имал с лорда на масата. Поаро го изслуша внимателно.
— Много добре. Сега всичко ми е ясно. При все това ми се струва, че дамата успя блестящо да изиграе и двама ви.
Сър Джордж изруга без задръжки.
Поаро го изгледа с весело пламъче в очите, преди да продължи.
— Значи, нямате съмнения, че тази кражба е нейно дело. Сиреч, че тя е отговорна за случилото се независимо дали е играла активна роля в него или не?
Сър Джордж го погледна удивено.
— Разбира се, че нямам! Няма абсолютно никакви съмнения. Та кой друг би имал интерес от открадването на тези чертежи?
— Да… — каза Еркюл Поаро. Отпусна се в креслото и впери поглед в тавана. — Все пак, сър Джордж, преди по-малко от петнадесет минути и двамата се съгласихме, че тези документи съвсем определено са равнозначни на пари. Не непременно в смисъла на златото, банкнотите и бижутата, но така или иначе имат стойност. Да допуснем, че на някого например не му стигат парите…
— Че на кого му стигат парите днес? — прекъсна го рязко събеседникът му. — Вярвам, че мога да го кажа и за себе си, без това да ме поставя под подозрение.
Усмихна се и Поаро учтиво отвърна на усмивката му.
— Mais oui18, можете да кажете каквото пожелаете, сър Джордж, защото разполагате с безупречно алиби в тази афера.
— Аз и за себе си мога да кажа, че изпитвам материални затруднения.
Поаро тъжно поклати глава.
— Да, така е. Човек с вашето обществено положение има значителни разходи. Пък и синът ви е във възраст, в която също са му необходими пари.
— И за образованието му трябват пари, и за покриване на дългове — изстена сър Джордж. — А иначе момчето съвсем не е лошо.
Поаро го изслуша със съчувствие. Научи голяма част от проблемите, тревожещи командващия военновъздушните сили. Чу разсъжденията му за липсата на хъс и стръв в младото поколение, за фантастичния начин, по който майките разглезват синовете си и винаги застават зад тях, за това какво проклятие може да бъде хазартът, когато влезе в кръвта на една жена, за безумието да залагаш с все по-високи ставки, отколкото можеш да си позволиш. Всичко бе изложено в твърде общи линии. Сър Джордж не намекна пряко за жена си или сина си, но вродената му прямота даваше възможност много лесно да се разбере кого точно има предвид.
Внезапно спря:
— Извинете. Може би не трябваше да ви отнемам времето за неща, които не са пряко свързани с нашия проблем. Особено в този час на нощта, или по-точно, на сутринта.
Сър Джордж потисна прозявката си.
— Бих предложил, сър Джордж, да си легнете. Благодаря ви за любезното съдействие.