— Да. Всъщност, съгласен съм с вас, че трябва именно така да се е случило.
— Нека не използваме думата „трябва“. Прекалено е ангажираща. В случай, обаче, че теорията ми се окаже вярна, кой според вас е човекът, който се е криел в съседната стая?
— Очевидно, мисис Вандърлин. Веднъж дошла, за да си вземе някаква книга. Могла е да си намери предлог да се върне заради друга книга. Или заради забравена чанта или носна кърпа — жените могат да си намерят безброй предлози. Инструктира камериерката си да се разпищи, за да подмами Карлайл да излезе от стаята. След това се вмъква и после излиза през един от прозорците, което вие вече описахте.
— Забравяте, че е невъзможно да е била мисис Вандърлин. Карлайл каза, че я е чул как вика камериерката си от горния етаж, когато е разговарял с момичето.
Лорд Мейфилд прехапа устната си.
— Вярно. Бях го забравил. — Пролича, че не му стана приятно.
— Отбелязваме напредък — започна любезно Поаро. — Първото ни обяснение на случилото се бе просто. Отвън идва крадец и сетне забягва с плячката. Твърде удобна версия. Прекалено удобна, както дадох да се разбере преди малко, за да я приемем. Отхвърлихме я. Сетне стигнахме до теорията за чуждия агент, за мисис Вандърлин. Тя също бе логически издържана — до определен момент. Сега обаче ми се струва, че и тази версия е някак си прекалено удобна, прекалено лесна, за да може да бъде приета.
— Да приема ли, че сте готов да оневините мисис Вандърлин?
— Да, тя е била в стаята си. Възможно е кражбата да е извършена от някой неин сътрудник, но не е изключено да е дело на друго лице. Ако е така, ще ни се наложи да потърсим мотивите му.
— Не смятате ли, че отиваме твърде далеч, мосю Поаро?
— Не бих казал. Нека видим какви биха могли да бъдат мотивите му. Вече разгледахме парите като подбуда. Чертежите са могли да бъдат откраднати с единствената цел да бъдат превърнати в пари. Това е най-простият възможен мотив. Но е възможно и да е бил друг.
— Като например?
— Деянието е могло да бъде извършено и с единствената цел да се навреди някому — каза бавно Поаро.
— На кого да се навреди?
— Вероятно на мистър Карлайл. Подозрението ще падне първо върху него. Възможно е обаче работата да е още по-сериозна. Мъжете, които контролират съдбините на една страна, лорд Мейфилд, са особено уязвими към промените на общественото настроение.
— Искате да кажете, че кражбата е целяла да се навреди на мен?
Поаро кимна утвърдително.
— Няма да сгреша, лорд Мейфилд, ако ви напомня, че преди около пет години вие преминахте през сериозни изпитания. Бяхте заподозрян в приятелски чувства към една европейска държава, към която в онзи момент британските избиратели имаха крайно отрицателно отношение.
— Съвършено вярно, мосю Поаро.
— Да бъдеш държавник в наше време е трудна задача. Държавникът трябва да провежда политиката, която смята за изгодна за своята страна, но в същото време не може да не се съобразява с народните настроения. Тези настроения нерядко са сантиментални, глупави и в разрез със здравия разум, но от тук не следва, че могат да бъдат пренебрегвани.
— Чудесно се изразихте! В това именно се състои проклятието на живота на един политик. Няма как да не отчита настроенията в страната, колкото и глупави и опасни да са те.
— Такава е била, струва ми се, и вашата дилема. Тогава имаше слухове, че сте подписал някакво споразумение с въпросната държава. Британия и вестниците й рязко се противопоставиха. За щастие, министър-председателят категорично опроверга слуховете. Вие също отрекохте истинността им, без обаче да преставате да криете посоката на вашите симпатии.
— Всичко това е съвършено вярно, мосю Поаро. Защо е необходимо обаче да се ровим в стари истории?
— Защото смятам, че е напълно възможно някой ваш враг, разочарован от начина, по който сте излязъл невредим от премеждието, да е решил да ви постави пред ново изпитание. Вие бързо си възвърнахте общественото доверие. Споменатото премеждие е в миналото и днес с основание сте една от най-тачените фигури в политическия живот. Всички вече открито говорят, че ще станете министър-председател, след като мистър Хънберли се пенсионира.
— Смятате, че е опит да бъда компрометиран? Глупости!
— Tout de meme20, лорд Мейфилд, няма да бъде никак хубаво, ако стане известно, че чертежите на най-новия британски бомбардировач са били откраднати от вашия дом през един уикенд, когато ви е гостувала една добре известна чаровна дама. Съвсем дребни намеци във вестниците за някакви ваши предполагаеми връзки с тази дама биха били напълно достатъчни, за да се породи недоверие към вас.