Выбрать главу

— Колко странно!

— Не е дотам приятно да гостуваш в дом, където се случват такива работи — отвърна бавно Реджи.

— И какво точно се е случило?

— Не знам. Станало е, след като всички сме си легнали. Внимавай, мамо, ще събориш подноса!

Успя да улови подноса на време и го постави на една маса до прозореца.

— Пари ли липсват?

— Казах ти, че не знам.

— Предполагам, че този следовател разпитва всички — каза бавно лейди Джулия.

— Така е.

— Какво ги разпитва? Къде са били нощес и така нататък?

— По всяка вероятност, да. Самият аз няма да мога да му разкажа много. Отидох право в стаята си и веднага заспах.

Лейди Джулия не му отговори.

— Виж, мамо, дали не би могла да ми услужиш с някакви пари? Останал съм без стотинка.

— Нямам — отговори майка му. — Самата аз доста се поувлякох в разходите си. Не знам какво ще каже баща ти, когато разбере.

На вратата се почука и сър Джордж влезе в стаята.

— Ето те и теб, Реджи. Би ли слязъл долу? Мистър Еркюл Поаро би искал да поговори с теб.

Поаро току-що бе приключил разговора си със страховитата мисис Маката.

След няколко кратки въпроса му бе станало ясно, че мисис Маката си бе легнала преди единадесет часа и не бе видяла или чула нищо, което може да му бъде от полза.

Поаро бързо смени темата и изрази възхищението си от лорд Мейфилд. Макар и обикновен гражданин, той си давал сметка, че лорд Мейфилд е наистина велик човек. Разбира се, мисис Маката много по-добре от него го знаела.

— Лорд Мейфилд е наистина умен — бе се съгласила мисис Маката. — При това, сам е постигнал всичко със собствени усилия. Не е наследил общественото си положение от никого. Е, може би наистина му липсва малко широта на кръгозора, но така е при всички мъже. Липсва им широтата на мислене, която може да даде единствено едно женско въображение. Знайте, мосю Поаро, че до десет години жените ще бъдат истинската сила в управлението на тази страна.

Поаро й отговори, че е напълно уверен.

След това я заговори за мисис Вандърлин. Верни ли били хорските приказки, че с лорд Мейфилд имали много приятелски отношения?

— Ни най-малко. Да ви кажа право, много се изненадах, когато я видях тук. Наистина много се изненадах.

Поаро подтикна мисис Маката да каже мнението си за мисис Вандърлин и успя.

— Тя е една от онези абсолютно безполезни жени, мосю Поаро. Една от онези жени, които те карат да се срамуваш от собствения си пол. Абсолютен паразит.

— Мъжете обаче май я харесват?

— Мъжете ли? — отвърна му презрително мисис Маката. — Мъжете винаги се подлъгват по хубавата външност, мосю Поаро. Вижте и този юноша, младия Реджи Карингтън. Вижте го как поруменява всеки път, когато тя го заговори. Как се ласкае, че му обръща внимание. А и ласкателствата й са доста примитивни. Похвали умението му да играе бридж, което беше далеч от блестящо.

— Той не играе ли добре бридж?

— Снощи направи всички възможни грешки.

— Затова пък лейди Джулия е добра бриджорка, нали?

— Прекалено добра, ако питате мен — бе отвърнала мисис Маката. — За нея бриджът е почти професия. Играе на бридж сутрин, обед и вечер.

— И големи суми ли залага?

— Много по-големи, отколкото аз бих си позволила. Ако питате мен, въобще не трябва да се залагат такива суми.

— Успява ли поне да спечели много пари от играта?

— Разчита, че по този начин ще спечели парите, които са й необходими, за да си погаси дълговете. В последно време обаче не й върви на карти, или поне аз така чувам. Снощи имаше толкова замислен вид, че човек би рекъл, че крои нещо. Да знаете от мен, мосю Поаро, хазартът е не по-малко опасен порок от пиянството. Ох, ако някой ми възложеше на мен да оправя нравите на тази страна…

След тези думи Поаро се видя принуден да изслуша една доста обстойна лекция как да се оправят и пречистят британските нрави. Най-сетне успя деликатно да приключи разговора, за да пристъпи към разговора с Реджи Карингтън.

Огледа внимателно младия човек, когато той влезе в стаята. Устата му издаваше слаб характер, макар и на нея да бе изписана една по-скоро очарователна усмивка. Брадичката му говореше за нерешителност. Очите му бяха раздалечени, а главата му — продълговата. Реши, че този човешки тип му е добре познат.