Выбрать главу

— Това е ваше, нали?

— А? Какво? А, да, благодаря ви. Ползвах го следобед, когато играхме бридж. Паднаха ми се триста оньора в пики при три последователни раздавания. Такова нещо никога не ми се беше случвало.

— Значи, играли сте бридж преди часа за чай, ако съм ви разбрал добре? — поде Поаро. — Сър Джървейз в какво настроение беше, когато дойде за чая?

— В обичайното. Никога нямаше да предположа, че е решил да се самоубива. Като се замисля сега, може би все пак беше мъничко възбуден.

— Кога го видяхте за последен път?

— Тогава. По време на чая. След това вече не видях клетия човек жив.

— После не отидохте ли в кабинета му?

— Не, повече не го видях.

— В колко часа слязохте за вечеря?

— След първия гонг.

— Заедно с лейди Шевенис-Гор ли слязохте?

— Не. Срещнахме се във вестибюла. Струва ми се, че тя бе ходила в столовата, за да огледа цветята или нещо от този род.

— Моля да не ми се сърдите, полковник Бъри — каза Ридъл, — но ще ви задам въпрос донякъде от лично естество. Карали ли сте се със сър Джървейз във връзка с дружеството „Парагон Синтетик Рабър“?

Полковник Бъри внезапно почервеня силно и отговори със заекване.

— Не, ни най-малко. Старият Джървейз не беше съвсем разбран човек, от мен да го знаете. Винаги очакваше всичко, до което се докосне, незабавно да започне да цъфти и връзва. Не си даваше сметка, че кризата е засегнала целия свят. Че няма акции и облигации, които да не са пострадали.

— Значи, между вас двамата все пак е имало известно неразбирателство?

— Не. Просто Джървейз съвсем неоснователно се разгневи.

— Да не би да ви е обвинил за някои загуби, претърпени от него?

— Джървейз не беше с всичкия си! Ванда чудесно го знаеше! Само тя можеше да се оправя с него! Оставих всичко в ръцете й.

Поаро се изкашля. Майор Ридъл го погледна и смени темата.

— Полковник Бъри, знам, че сте много стар приятел на семейството. Имахте ли представа как се беше разпоредил сър Джървейз с парите си?

— Предполагам, че основната част от тях е завещал на Рут. Поне с такова впечатление съм останал, когато Джървейз е споменавал този въпрос.

— Не смятате ли, че е било несправедливо спрямо Хюго Трент?

— Джървейз не обичаше Хюго. Не можеше да го търпи.

— Притежавал е обаче силно развито чувство за родова солидарност. Мис Шевенис-Гор, в края на краищата, е осиновена.

Полковник Бъри се поколеба доста, преди да отговори.

— Вижте какво, май ще трябва да ви съобщя нещо. Нещо, което да си остане само между нас и така нататък.

— Разбира се, полковник Бъри.

— Рут може и да е незаконно дете, но тя си е от рода Шевенис-Гор. Дъщеря е на брата на Джървейз. На Антъни, който бе убит във войната. Имал връзка с някаква машинописка. Когато загинал, момичето писало на Ванда. Ванда отишла да го види и разбрала, че очаква дете. Обсъдила положението с Джървейз, а и малко преди това вече й били казали, че няма да може да има повече деца. Решили да вземат детето след раждането му и да го осиновят официално. Майката се отказала от всякакви права върху него. Възпитаха Рут като собствено дете, а и тя всъщност си е тяхно собствено дете. Погледнете я и веднага ще видите, че е от рода Шевенис-Гор.

— Разбирам — отвърна Поаро. — Поведението на сър Джървейз става много по-обяснимо. Щом обаче мистър Хюго Трент не му е бил симпатичен, защо е настоявал толкова mademoiselle Рут да се омъжи за него?

— За да има ред в семейството. Така, както той разбираше реда.

— Независимо от това, че не е обичал този младеж и не е изпитвал доверие към него?

Полковник Бъри изсумтя.

— Не познавахте стария Джървейз. Той не приемаше хората като човешки същества. Сватосваше ги така, сякаш ставаше дума за династически бракове. Беше сметнал, че е редно Рут да се омъжи за Хюго и той да приеме името Шевенис-Гор. А какво мислеха самите те по този въпрос хич не го интересуваше.

— А mademoiselle Рут беше ли склонна да изпълни волята му?

Полковник Бъри се изкашля.

— Тя ли? Не! Тя е момиче с характер.

— Беше ли ви известно, че малко преди смъртта си сър Джървейз е смятал да измени завещанието си по такъв начин, че мис Шевенис-Гор да може да го наследи единствено в случай, че се омъжи за мистър Трент?

Полковник Бъри подсвирна.