— Обстоятелствата се усложняват още повече — добави Поаро. — Мис Шевенис-Гор и Бъроуз са заинтересувани сър Джървейз да не подпише новото завещание. Тогава тя получава всичко при условието, че съпругът и вземе родовото име…
— Така е, а и описанието, което даде Бъроуз на настроението на сър Джървейз тази вечер, никак не е убедително. Бил се държал така, сякаш му се случило нещо приятно! Никак не съвпада с онова, което чухме!
— Имаме и мистър Форбс. Коректен и строг представител на стара фирма с добра репутация. Известни са обаче случаи и най-порядъчни на пръв поглед адвокати да са завличали парите на клиентите си, когато самите те са били в затруднения.
— Боя се, че малко се поувличате, Поаро.
— Искате да кажете, че развивам версии, които се срещат само по филмите? Животът, драги майор Ридъл, често пъти удивително прилича на филмите.
— Поне в Уестшир не е така — възрази началникът на полицията. — Не мислите ли, че ще е по-добре да разпитаме и останалите? Вече става късно. Още не сме се срещнали с Рут Шевенис-Гор, а разговорът с нея по всяка вероятност е най-важен.
— Съгласен съм. Не трябва да пропускаме и мис Кардуъл. Може би ще е по-добре да разговаряме първо с нея, тъй като няма да ни отнеме много време, а разпита на мис Шевенис-Гор да оставим за най-накрая.
— Добра идея.
Глава девета
При идването си Поаро бе зърнал Сюзън Кардуъл съвсем бегло. Сега я огледа по-внимателно. Интелигентното й лицето не бе много красиво, но излъчваше привлекателност, на която би завидяло всяко момиче. Бе умело гримирана. Имаше разкошна коса, а както му се стори, очите й гледаха изпитателно.
Първоначално майор Ридъл зададе няколко общи въпроса, след което продължи по същество.
— Доколко сте близка със семейството, мис Кардуъл?
— Въобще не го познавам. Присъствието ми тук се дължи на Хюго.
— Сиреч, вие сте близка на Хюго Трент?
— Да. Аз съм приятелката на Хюго Трент — Сюзън Кардуъл отчетливо произнесе тези думи и се усмихна.
— Отдавна ли го познавате?
— Не. От около месец. Скоро ще се сгодим — добави тя.
— Той ви е поканил, за да ви представи на родствениците си, така ли?
— О, не! Нищо подобно. С Хюго не бързахме да даваме гласност на годежа си. Дойдох просто да ги видя. Той ми бе казал, че този дом прилича на лудница и аз реших сама да се уверя в това. Хюго е голям сладур, но никак не го бива по мисленето. Между нас казано, положението ни е доста трудно. Нито Хюго, нито аз имаме пари, а пък старият сър Джървейз, който бе последната му надежда, решил да го сватосва с Рут. Хюго е малко слабохарактерен. Никак не бих се учудила, ако се съгласи на този брак с надеждата, че сетне ще успее да се освободи от нея.
— Подобно решение не би ви допаднало, mademoiselle, така ли? — попита любезно Поаро.
— Естествено. Откъде да знам дали Рут после не би се заинатила и не му даде развод? Отсякох съвсем категорично — никаква църква, докато аз не съм тази под венчилото.
— Значи, дошла сте тук, за да се запознаете лично с обстановката?
— Да.
— Eh bien! — въздъхна Поаро.
— Хюго се оказа съвсем прав! Цялото семейство е откачено! С изключение на Рут, която си е съвсем наред. Тя си има приятел и по отношение на брака разсъждава като мен.
— Мистър Бъроуз ли имате предвид?
— Бъроуз ли? Не, разбира се. Рут не би се захванала с неискрен човечец като него.
— В такъв случай, кой е обектът на нейната привързаност?
Сюзън Кардуъл замълча, извади цигара, запали я и едва тогава отговори.
— Най-добре попитайте нея. В края на краищата, това не е моя работа.
— Кога видяхте сър Джървейз за последен път? — попита майор Ридъл.
— По време на чая.
— Нещо в държанието му впечатли ли ви?
Момичето сви рамене.
— Държа се както обикновено.