— Права сте. Така се пести труд.
Разговорът започна да гасне. Джейн Плендърлит тропна с крак и зададе неочакван въпрос.
— Този човек, имам предвид старши инспектор Джап, има ли репутацията на умен?
— Притежава много здрав разум. Да, мнението за него е високо. Работи много и себеотдайно и нещата, които са в състояние да убегнат от вниманието му, са много малко.
— Чудя се дали… — започна момичето.
Поаро продължи да я наблюдава. На светлината на пламъците очите й изглеждаха наситено зелени.
— Смъртта на вашата приятелка много ли ви потресе? — попита я тихо.
— Ужасно.
Гласът й звучеше съвсем откровено.
— За вас бе напълно неочаквана, така ли?
— Разбира се.
— Значи в началото това ви се е сторило невъзможно, нещо, което не може да бъде, така ли?
Дружелюбието и съчувствието, с които бе изпълнен гласа му, изглежда сломиха защитата на Джейн Плендърлит. Отговори му свободно, естествено и без каквато и да е скованост.
— Точно така. Дори и Барбара наистина да се е самоубила, не мога да си представя, че го е направила именно по този начин.
— Обаче тя притежаваше пистолет.
Джейн Плендърлит нетърпеливо махна с ръка.
— За нея този пистолет беше само сувенир. Спомен от местата, където е била. Държеше го по навик, без каквото и да е друго намерение. Уверена съм в това.
— И защо сте така уверена?
— Заради някои неща, които е споделяла с мен.
— Като например?
Приятелският му глас я предразположи.
— Преди време разговаряхме с нея за самоубийството и тя ми каза, че най-лесният начин човек да го извърши, е да включи газта, да запуши всички процепи в стаята и да си легне. Тогава й отвърнах, че според мен това би било невъзможно — просто да си легнеш и да чакаш. Казах й, че аз по-скоро бих се застреляла. А тя ми рече, че не, че такова нещо никога не би й било по силите. Каза ми, че се опасявала от евентуална засечка на пистолета, и че освен това не обича шума от изстрелите.
— Да… — каза Поаро. — Съгласен съм с вас, че е странно. Още повече, както вие току-що ми казахте, в стаята й е имало газова камина.
Джейн Плендърлит го погледна с недоумение.
— Да, всъщност наистина има… Така е… Не мога да разбера защо не го е извършила по този начин.
Поаро поклати глава.
— Наистина изглежда странно. Някак си неестествено.
— Цялата работа изглежда неестествена. Все още не, мога да повярвам, че се е самоубила. Нали става дума за самоубийство?
— Как да ви кажа, съществува още една възможност.
— Какво искате да кажете?
Поаро я погледна право в очите.
— Възможно е да е било убийство.
— Нима? — Джейн Плендърлит се сепна. — О, не! Какво ужасно предположение!
— Може би наистина е ужасно, но нима ви се струва невъзможно?
— Но нали вратата беше заключена отвътре? Също и прозорецът?
— Вратата наистина бе заключена. Няма нищо обаче, от което да се разбере дали е била заключена отвътре или отвън. Видите ли, ключът не бе намерен.
— Но в такъв случай… В такъв случай, ако ключът го няма — Джейн се замисли за миг, — вратата би трябвало да е била заключена отвън. В противен случай би трябвало да се намира някъде в стаята.
— Възможно е да е именно така. Стаята все още не е претърсена както трябва, нека не го забравяме. Възможно е обаче и да е бил изхвърлен през прозореца и някой да го е прибрал.
— Убийство! — каза Джейн Плендърлит. Замисли се за тази възможност и това се изписа на мургавото й умно лице. — Струва ми се, че сте прав.
— Обаче ако е налице убийство, би трябвало да има и мотив за него. Какъв мотив допускате да е могло да има, mademoiselle?
Тя бавно поклати глава в знак на неведение. Въпреки това Поаро остана с впечатлението, че Джейн Плендърлит умишлено премълчава нещо. Вратата се отвори и в стаята влезе Джап.
Поаро се изправи.
— Току-що споделих с мис Плендърлит възможността смъртта на нейната приятелка да не е била самоубийство.
Джап се смути само за миг. След това погледна укорително Поаро.
— Все още е твърде рано, за да се каже определено каквото и да е — отбеляза той. — Длъжни сме да разгледаме всички възможни версии. Вярвам, че ме разбирате. Друго няма какво да се каже в този момент.