— Какво правихте след чая?
— Играхме билярд с Хюго.
— След това не видяхте ли отново сър Джървейз?
— Не.
— А какво ще кажете за изстрела?
— Много странна работа. Виждате ли, стори ми се, че гонгът вече е ударил веднъж и побързах да се облека. Излязох от стаята си, чух, както ми се стори, втория удар на гонга, и направо се затичах надолу по стълбите. В първата вечер след пристигането си закъснях за вечеря с една минута и Хюго ми каза, че съвсем ще паднем в очите на стареца, затова днес бързах. Хюго бе непосредствено пред мен. Точно тогава чухме някакъв пукот и Хюго изказа предположение, че е от отварянето на бутилка шампанско. Снел обаче го отрече, а и аз не останах с чувството, че звукът дойде откъм столовата. Мис Лингърд реши, че е откъм горния етаж, но после така или иначе всички стигнахме до извода, че вероятно е от ауспух. След това нахълтахме в гостната и забравихме за звука.
— Не ви ли мина през ум, макар и за миг, предположението, че сър Джървейз се е застрелял? — попита Поаро.
— Смея ли да ви попитам защо би трябвало да ми идва на ум такова нещо? Старецът много се радваше на собствената си значимост и въобще не можех да допусна, че е способен на такова нещо. И сега не знам защо го е направил. Може би, защото не е бил с всичкия си.
— Нещастен случай.
— Да, особено за нас двамата с Хюго. Разбрах, че не е завещал на Хюго нищо. Или почти нищо.
— Откъде научихте?
— Хюго го научил от стария Форбс.
— Е, мис Кардуъл — майор Ридъл замълча за миг, — мисля, че нямам повече въпроси. Смятате ли, че мис Шевенис-Гор се чувства достатъчно добре, за да поговорим с нея?
— Сигурно е наред. Ще й предам.
Намеси се Поаро.
— Само за миг, mademoiselle. Виждала ли сте това нещо преди?
Извади молива, направен от куршум.
— Да. Използвахме го по време на играта на бридж следобед. Ако не се лъжа, принадлежи на стария полковник Бъри.
— Той прибра ли си го, след като свърши роберът?
— Не си спомням.
— Благодаря ви, mademoiselle. Това е всичко.
— Добре. Ей сега ще се обадя на Рут.
Рут Шевенис-Гор влезе в стаята с походката на царица. Бузите й бяха румени, челото й високо вдигнато. Очите й, също като очите на Сюзън Кардуъл, показваха, че е нащрек. Бе облечена с роклята, в която я видя Поаро при пристигането си. Беше в светло кайсиев цвят, с прикрепена на рамото тъмночервена роза. Свежа преди около час, розата сега бе повехнала.
— Е? — каза Рут.
— Крайно неудобно ми е да ви безпокоя… — започна майор Ридъл.
Тя го прекъсна.
— Разбира се, че трябва да ме обезпокоите. Длъжен сте да обезпокоите всички. Ще ви спестя време, нямам и най-малка представа защо старецът се самоуби. Мога само да ви заявя, че не беше в неговия стил.
— Днес забелязахте ли нещо необичайно в поведението му? Беше ли потиснат или, напротив, безпричинно възбуден? Имаше ли нещо, което да ви се е сторило странно.
— Не. Нищо подобно не забелязах.
— Кога го видяхте за последен път?
— По време на чая.
— Не отидохте ли после в кабинета?
— Не. Последният път го видях тук. В гостната. Беше седнал ей там.
Тя посочи с ръка едно от креслата.
— Разбирам. Познат ли ви е този молив, mademoiselle?
— На полковник Бъри е.
— Виждала ли сте го скоро?
— Не мога да си спомня.
— Да ви е известно дали сър Джървейз и полковник Бъри са се спречквали за нещо?
— Компанията „Парагон Рабър“ ли имате предвид?
— Да.
— Не се учудвам. Старецът беше направо побеснял.
— Беше ли останал с впечатлението, че може би са го измамили?
Рут сви рамене.
— Той хабер си нямаше от финанси.
— Ще позволите ли да ви задам един въпрос, mademoiselle? Въпрос, който може да ви се стори и нетактичен?
— Разбира се, щом желаете.
— Съжалявате ли, че баща ви е мъртъв?
Тя го погледна удивено.
— Разбира се, че съжалявам. Нищо, че не хленча. Ще ми липсва. Обичах стареца. Така му викахме с Хюго — стареца. Приемахме го като първичен стар племенен вожд. Може да ви се стори и неуважително, но истината е, че много го обичахме. Разбира се, той бе едно старо опърничаво магаре.
— Заинтригувахте ме, mademoiselle.
— Старецът имаше ум колкото една кокошка. Съжалявам, че трябва да го кажа, но е вярно. Не го биваше за никакъв умствен труд. Но беше личност. Фантастично смел и така нататък. Бивало го е да ходи до полюса и да участва в дуели. Винаги съм смятала, че се е втурвал в такива приключения, защото е знаел, че умът му не струва много. Нямаше човек, който да не го превъзхожда в това отношение.