— Не, сър. Не стана дума.
— Виждате ли, разполагам със сведения, че след разговора с вас сър Джървейз е бил възбуден и веднъж или дваж е споменал за позор, стоварил се върху рода му.
— Въобще не стана дума за брака ни — повтори Лейк. Лицето му бе съвсем побеляло.
— Именно тогава ли видяхте за последен път сър Джървейз?
— Да. Вече ви казах.
— Къде бяхте тази вечер в осем часа и осем минути?
— Къде съм бил ли? У дома си. В края на селото, на около половин миля оттук.
— През това време не сте ли идвал към Хембъро Клоуз?
— Не.
Поаро се обърна към момичето.
— А вие, mademoiselle, къде се намирахте, когато баща ви се е застрелял?
— В градината.
— В градината? Чухте ли изстрела?
— Да, чух го. Обаче не му обърнах внимание. Реших, че сигурно някой стреля по зайци. Макар че сега, като си припомням, прозвуча доста отблизо.
— После откъде влязохте в къщата?
— През този прозорец.
Рут посочи с кимване прозореца зад нея.
— Тук имаше ли някой?
— Не, но Хюго, Сюзън и мис Лингърд влязоха почти веднага след мен откъм вестибюла. Говореха нещо за гърмежи и убийства.
— Да… — рече Поаро. — Да, май че започвам да разбирам…
— Добре, благодаря ви — каза майор Ридъл по-скоро неуверено. — Струва ми се, че засега това е всичко.
Рут и съпругът й излязоха от стаята.
— Какво по дяволите… — започна майор Ридъл и заключи с отчаяние. — Цялата тази история става все по-заплетена.
Поаро кимна с разбиране. Бе взел в ръка парченцето пръст, паднало от пантофката на Рут, и го разглеждаше замислено.
— Сещам се за разбитото огледало — каза той. — За огледалото на мъртвеца. Всеки нов факт, който научаваме, ни разкрива покойника от нов, различен, ъгъл. Не след дълго ще разполагаме с цялостна картина на случилото се.
Стана и внимателно постави малкото парченце пръст в кошчето за отпадъци.
— Ще споделя нещо с вас, драги приятелю. Ключът на тайната се крие в огледалото. Идете в кабинета и го огледайте, ако не ми вярвате.
— Ако това е убийство, ще трябва да го докажете — отвърна решително майор Ридъл. — Що се отнася до мен, категорично смятам, че е налице самоубийство. Запомнихте ли думите на момичето за предишния управител, който бил мамил сър Джървейз? Обзалагам се, че Лейк й го е разправил от користни подбуди. Сигурно и той е крадял по нещичко, а сър Джървейз го е заподозрял и се е свързал с вас, за да си изясни докъде са стигнали нещата между Лейк и Рут. Днес следобед пък Лейк му е съобщил, че се е оженил за нея. Това е сломило Джървейз. Решил е, че вече е „прекалено късно“, за да предприеме каквото и да е. Решил е да се отърве веднъж завинаги от всички неприятности. Неговият ум, който и в най-добрите му дни не се е отличавал с уравновесеност, този път не е сработил. Според мен именно така се е случило. С какво бихте могли да ме оборите?
Поаро все още продължаваше да стои в средата на стаята.
— С какво ли? Ще ви кажа следното. С нищо не мога да възразя на вашата теория, но тя не отчита всички факти. Има неща, които остават извън обсега й.
— Като например?
— Като например необяснимите промени в настроението на сър Джървейз, като намирането на молива на полковник Бъри, като казаното от мис Кардуъл, което е много важно, като реда, в който хората са слезли за вечеря, като разположението на креслото на сър Джървейз, когато го открихме, като книжната кесия за портокали. Най-сетне, изключително важната следа, която представлява счупеното огледало.
Майор Ридъл го погледна учудено.
— Нима наистина искате да ме убедите, че във всичко, което изредихте има някакъв смисъл?
— Надявам се да успея да го докажа не по-късно от утре — отвърна спокойно Поаро.
Глава единадесета
На следващата сутрин Еркюл Поаро се събуди рано призори. Бяха го настанили в спалня в източната част на къщата.
Измъкна се от леглото, дръпна завесата и с удовлетворение забеляза, че слънцето е изгряло и денят е хубав.
Облече се бавно и спокойно както винаги. След като приключи с тоалета си, облече дебело палто и уви врата си с плетен шал.
Сетне тихо излезе от стаята, прекоси притихналия дом и влезе в гостната. Отвори безшумно френския прозорец и излезе през него в градината.