— Разбирам — отвърна тихо Джейн Плендърлит.
Джап се доближи до нея.
— Мис Плендърлит, виждали ли сте някога това нещо?
Нещото върху дланта му представляваше малък овален предмет с тъмносин емайл.
Джейн Плендърлит поклати отрицателно глава.
— Не, никога.
— Значи, не е ваше или на мисис Алън?
— Не. Пък и ще се съгласите, че нашият пол обикновено не ползва такива украшения.
— А, значи разбрахте какво представлява.
— Едва ли е толкова трудно да се отгатне. Това е половината от мъжко копче за ръкавели.
Глава четвърта
— Тази млада дама ми се вижда доста самонадеяна — оплака се Джап.
Двамата мъже бяха в спалнята на мисис Алън. Тялото й бе фотографирано и изнесено, а полицаят, занимаващ се с издирването на отпечатъци, си бе свършил работата и си бе тръгнал.
— Би било неразумно да я вземем за глупачка — съгласи се Поаро. — Съвсем определено не е. Напротив, вижда ми се много умна и съобразителна млада жена.
— Не допускате ли тя да е свършила тази работа? — запита Джап с проблясък от надежда в гласа. — Знаете ли, никак не е изключено. Ще трябва да видим какво алиби има. Възможно е да са се сдърпали за онзи млад човек, за обещаващия депутат ми е думата. Струва ми се, че го съди прекалено строго. Никак не ми се видя убедителна. Държа се така, сякаш самата тя му е хвърлила око, пък е била отблъсната. Вижда ми се да е от тези жени, които биха очистили всекиго, стига да са в настроение за такова нещо и при това няма да изгубят самообладание. Да, да, ще трябва да й проверим алибито. В края на краищата Есекс не е никак далеч. Влакове дотам, колкото щеш. Може да се отиде и с бърза кола. Струва си да разберем дали снощи например си е легнала с главоболие.
— Прав сте — съгласи се Поаро.
— Така или иначе тя премълчава нещо — продължи Джап. — Почувствахте ли? Тази млада жена знае нещо.
Поаро кимна замислено.
— Да. Забелязах.
— Тези случаи винаги са трудни — оплака се Джап. — Хората често премълчават по нещо. Нерядко от най-благородни подбуди.
— Заради което човек трудно би могъл да ги упрекне, драги ми приятелю.
— Да, но така нашата работа се затруднява — промърмори недоволно Джап.
— Това просто налага да използвате пълноценно вашата съобразителност — успокои го Поаро. — Между другото, какво показаха отпечатъците на пръстите?
— Съвсем очевидно става дума за убийство. Върху пистолета няма никакви отпечатъци. Били са изтрити, преди да бъде поставен в ръката й. Дори да е било по силите й по някакъв вълшебен акробатически начин да си извие ръката около главата, едва ли е могла да стреля с пистолета, още по-малко пък да избърше отпечатъците след смъртта си.
— Да, да. Извършителят безспорно не е тя.
— А и отпечатъците въобще не ни дадоха нищо. На дръжката на вратата не открихме никакви. На прозореца също. Какво ще кажете за това? Иначе отпечатъци от самата мисис Алън има колкото искаш.
— Джеймсън научи ли нещо?
— От кого да научи? От прислужницата ли? Не. Тя говорила много, но всъщност знаела съвсем малко. Потвърдила, че Алън и Плендърлит били в добри отношения. Наредих на Джеймсън да разузнае из квартала. Ще трябва да поговорим и с мистър Лейвъртън Уест. Да разберем къде е бил и какво е правил снощи. Междувременно ще прегледаме документите й.
Пристъпи към заниманието без повече приказки. От време на време изръмжаваше недоволно и подхвърляше нещо към Поаро. Прегледът не продължи дълго. В бюрото нямаше много документи, а онова, което откриха, беше изрядно подредено.
Джап се отпусна и въздъхна.
— Май и тук не открихме нищо особено.
— Така е.
— Обикновени хартийки. Квитанции, сметки, няколко от тях неплатени — нищо особено. Покани за светски прояви. Бележки от приятели — Джап постави ръка върху купчинка от седем или осем писма. — Ето чековата й книжка и паспорта. Нещо прави ли ви впечатление?
— Да, че е теглила повече, отколкото има на влог.
— И какво още?
Поаро де усмихна.
— Изпитвате ли ме? Да, разбрах за какво мислите. Преди три месеца е изтеглила двеста лири. Други двеста е изтеглила вчера…
— … а пък на остатъка от кочана на чековата книжка не е отбелязала нищо. Всички останали чекове са за дребни суми — най-голямата е петнадесет лири. И ето какво ще ви кажа — в дома няма такива пари. В чантичката си има четири лири и десет шилинга, а в друга една чантичка има още шилинг — два. Работата е съвсем ясна според мен.