— Колко е любезно от ваша страна! — извика тя с удоволствие. — Тони, чу ли го?
Контраадмирал Чантри изръмжа нещо.
Жена му въздъхна.
— Тони няма вкус към дългите речи. Нали, агънце?
Бялата й ръка с дълги червени нокти разроши черната му коса.
Той внезапно я погледна.
— Понякога наистина се чудя как ме търпи — продължи Валънтайн. — Той е страхотно умен. През цялото време му говоря глупости, а той не ми се сърди. Никой не ми се сърди. Всички ме глезят. Това сигурно ми се отразява много зле.
— Онази жена там вашата съпруга ли е? — попита контраадмирал Чантри.
— Да. Май вече е време да се върна при нея.
— Но тук на пясъка е толкова приятно… — каза Валънтайн. — Не трябва да бързате да влизате във водата. Тони, мили, май няма да се къпя. Днес ми е първият ден и мога да настина. Но ти защо не влезеш да се поизкъпеш малко, мили? Мистър Голд ще остане да ми прави компания през това време.
— Не, благодаря. Още не ми се плува — рече мрачно Чантри. — Голд, жена ви май ви маха с ръка.
— Колко хубаво плува жена ви! — каза Валънтайн. — Сигурна съм, че е някоя от тези страшно делови жени, които с всичко се справят добре. Винаги ме плашат, защото ми се струва, че ме презират. Аз пък с нищо не мога да се оправя, нали, Тони?
Контраадмирал Чантри в отговор отново изръмжа.
— Прекалено си мил, за да го признаеш — каза гальовно жена му. — Мъжете винаги са предани и именно това ми харесва най-много в тях. Те са много по-предани от жените. Никога не говорят лоши неща зад гърба ти. Жените, ако питате мен, са дребнави.
Сара Блейк се извърна към Поаро.
— Не приемайте думите ми за проява на дребнавост, но според мен милата мисис Чантри в никакъв случай не е съвършена. Божичко, колко е тъпа тази жена! Започвам да мисля, че по-тъпа жена от Валънтайн Чантри не съм виждала. За нищо не я бива, освен да казва „Тони, мили“ и да върти очички. Няма да се учудя, ако в главата си има памук вместо мозък.
Поаро присви изразително вежди.
— Un peu severe30!
— И така да е. Държи се като котенце и похватите й са твърде прозрачни. Не може ли да остави чуждите мъже на мира? Не вижда ли, че съпругът й е настръхнал като буреносен облак?
Поаро се загледа в посока към морето.
— Мисис Голд плува много добре — отбеляза той.
— Да, не е от онези, които се плашат от водата. Колкото до мисис Чантри, чудя се дали тя въобще ще влезе в морето, докато сме тук.
— А, тя няма да го направи — рече язвително генерал Барнс. — Не е от тези, дето ще рискуват да им се развали грима. Не че не си я бива, въпреки че малко е взела-дала вече.
— Точно сега гледа към вас, генерале — рече дяволито Сара. — А за грима не сте прав. Днес всички са устойчиви на вода и на целувки.
— Мисис Голд излиза от водата — съобщи Памела.
— Ей сега ще си прибере мъжлето — почти изтананика Сара.
Мисис Голд се запъти към тях. Фигурката й бе привлекателна, но прекалено прилепналата шапка за плуване не я правеше по-красива.
— Няма ли да дойдеш, Дъглас? — попита нетърпеливо. — Водата е много топла и приятна.
— Ей сега.
Дъглас Голд бързо се изправи. Сетне сякаш се поколеба за миг, и точно тогава Валънтайн Чантри го дари с една мила усмивка.
— Au revoir31!
Голд и съпругата му се отправиха към морето.
Когато се отдалечиха достатъчно, Памела се обади.
— Не съм сигурна дали това беше много умно от нейна страна — каза с критичен тон. — Да откъсваш съпруга си от разговор с друга жена винаги е нетактично. Създава впечатлението, че е под чехъл. На съпрузите никак не им е приятно.
— Вие изглежда доста разбирате от съпрузи, мис Памела — рече генерал Барнс.
— От чужди съпрузи, генерале, не от собствен съпруг.
— Ето там е разликата.
— Така е, но поне ще съм разбрала как не трябва да се държа, когато му дойде времето.
— Какво да ти кажа, мила — намеси се Сара, — преди всичко, никога не бих си сложила такава шапка за плуване.
— На мен ми се вижда благоразумна — рече генералът. — Благоразумна малка женичка.
— Добре го казахте, генерале — отвърна му Сара. — Знайте обаче, че и благоразумието на такива женички си има някакъв предел. Имам чувството, че няма да е чак толкова благоразумна, щом става дума за Валънтайн Чантри — след миг тихо и възбудено добави: — Я го погледни сега. Виж го как се е навъсил. Този човек сигурно има ужасен характер.