— Тази сутрин, не — отговори му тя. — Бяхме решили да разгледаме крепостната стена на стария град, но нещо се разминахме. Другите тръгнаха, без да ме дочакат.
Използваното от нея местоимение бе многозначително, но преди Поаро да успее да каже каквото и да е откъм плажа се появи генерал Барнс и се отпусна в едно кресло до тях.
— Добро утро, мисис Голд. Добро утро, Поаро. И двамата май дезертирахте тази сутрин, така ли? Много дезертьори се събрахте. Вие двамата, вашият съпруг, мисис Голд, също и мисис Чантри.
— И контраадмирал Чантри, навярно? — попита уж с безразличие Поаро.
— А, не, той е на плажа. Сега с него се занимава мис Памела. Не й е лесно — засмя се генералът. — Той е един от онези силни и мълчаливи мъже, за които пише в книгите.
— Този човек понякога ме плаши — каза Марджъри Голд с треперещ глас. — Понякога ми се вижда толкова мрачен, че ми се струва, че е способен на всичко.
— Предполагам, че е от диспепсия — отвърна бодро генералът. — Често пъти тя е единственият причинител на романтичната меланхолия или неудържимия гняв.
Марджъри Голд му отвърна с лека учтива усмивка.
— А вашият съпруг къде е? — заинтересува се генералът.
Тя му отговори без колебание с бодър и естествен глас.
— За Дъглас ли питате? О, те заедно с мисис Чантри отидоха в града. Струва ми се, че са решили да огледат останките от крепостните стени.
— Да, да, много е интересно. Това са останки от рицарските времена. Нямаше да е зле и вие да отидете да ги видите, млада госпожо.
— Боя се, че слязох твърде късно — каза мисис Голд.
След това внезапно стана, промърмори някакво извинение и се прибра в хотела.
Генерал Барнс се загледа подире й със загрижено изражение на лицето.
— Много симпатична женичка — отбеляза той. — Не бих я дал за цяла дузина гримирани уличници като една, на която няма да споменавам името. Да знаете, че мъжът й е глупак. Не знае какво притежава.
Поклати неодобрително глава и сетне също се прибра в хотела.
Сара Блейк, която току-що се завърна от плажа, бе чула последната част от генералското слово.
— Симпатична женичка, няма що! Мъжете уж винаги ценят по-високо невзрачните женици от гримираните уличници, но при раздаването на картите последните винаги печелят. Тъжно е, но е така.
— Mademoiselle! — отвърна Поаро сепнато. — Цялата тази работа никак не ми харесва!
— Наистина ли? И на мен не ми харесва. Впрочем, нека бъда искрена. Нищо чудно пък всъщност да ми харесва. Нали у нас винаги дреме някаква личност, която се радва на катастрофите и хорските нещастия?
— Къде е контраадмирал Чантри? — попита Поаро.
— На плажа, където сега Памела му прави дисекция. На нея й доставя голямо удоволствие, но на него процедурата никак не му е приятна. Когато си тръгнах към хотела, бе заприличал на буреносен облак. Да знаете, че ни чакат бури.
— Има нещо, което не разбирам… — промърмори Поаро.
— Не е лесно да се разбере всичко — каза Сара — По-важно е обаче какво предстои.
— Права сте, mademoiselle — съгласи се Поаро. — Именно бъдещето е в основата на нашите безпокойства.
— Колко хубаво се изразихте! — възкликна Сара и се прибра в хотела.
На вратата насмалко не се сблъска с Дъглас Голд. Младият човек изглеждаше доволен от себе си, но същевременно и малко гузен.
— Здравейте, мосю Поаро! — каза бодро. — Показах на мисис Чантри стената на кръстоносците. Марджъри пък не пожела да дойде.
Поаро леко присви вежди, но дори и да бе пожелал да каже нещо нямаше да успее, тъй като нахълта Валънтайн Чантри.
— Дъглас! Искам един розов джин! — рече тя с напевния си глас. — Не мога без розов джин!
Дъглас Голд отиде да поръчва напитката. Валънтайн се отпусна в едно кресло до Поаро. Тази сутрин направо сияеше.
Забеляза, че съпругът й и Памела се задават откъм плажа и махна весело с ръка в тяхна посока.
— Приятно ли беше морето, мили? Днес денят не е ли божествен?
Контраадмирал Чантри не й отговори. Запъти се към стълбището, отмина я, без да каже дума, и изчезна в бара.
Бе притиснал ръце до хълбоците си и от това приликата му с горила стана по-силна.
Валънтайн отвори красивата си уста и лицето и придоби глупаво изражение.
— О! — произнесе с безразличен глас.
На Памела Лайъл съвсем й личеше, че се наслаждава на обстановката. Опитвайки се да прикрие чувствата си, доколкото й бе по силите, тя се отпусна до Валънтайн Чантри и я заговори: