— Допусках тази възможност — промърмори Поаро.
Памела се обърна към него.
— Вие нали нея предупредихте? Мисис Голд? Защо тогава не предупредихте и него?
— Него? Имате предвид Дъглас Голд?
— Не, имам предвид контраадмирал Чантри. Могъл сте да го предупредите, че е бил в опасност. В крайна сметка той е бил истинското препятствие. Сигурна съм, че Дъглас Голд се е надявал, че ще успее да накара жена си да му даде развод. От една такава мекушава и малодушна женица, при това влюбена до уши в него, това би могло да се очаква. Чантри обаче не е от тези, които могат да бъдат лесно пречупени. Личеше му, че в никакъв случай нямаше да даде на Валънтайн свобода.
Поаро сви рамене.
— И да бях поговорил с Чантри, нямаше да има никаква полза — рече той.
— Може би сте прав — съгласи се Памела. — Сигурно щеше да ви каже, че може сам да се грижи за себе си, и да ви изпрати по дяволите. Все ми се струва обаче, че нещо е могло да се направи.
— По едно време се замислих дали не си струва да се опитам да убедя Валънтайн Чантри да напусне острова — каза бавно Поаро. — Тя обаче нямаше да ми повярва. Бе прекалено глупава жена, за да повярва в истината. Pauvre femme34, стана жертва на глупостта си.
— И да беше напуснала острова, не вярвам, че щеше да е от полза — каза Памела. — Той просто щеше да я последва.
— Кой „той“?
— Дъглас Голд, разбира се.
— Смятате, че Дъглас Голд е щял да я последва? О, не, mademoiselle, тук грешите. Напълно грешите. Виждам, че още не сте прозряла какво действително се случи. Ако Валънтайн Чантри бе решила да напусне острова, мъжът й щеше да я придружи.
Памела го изгледа озадачено.
— Естествено, че щеше да я придружи.
— И в този случай престъплението просто щеше да бъде извършено другаде.
— Не ви разбирам.
— Казвам ви, че същото това престъпление щеше да бъде извършено другаде. Съпругът на Валънтайн Чантри щеше да я убие другаде.
Памела го зяпна удивено.
— Да не би да искате да ми кажете, че Валънтайн е била убита от контраадмирал Чантри? От Тони Чантри?
— Точно това искам да кажа и вие станахте свидетел на убийството. Дъглас Голд му поднесе неговото питие. Той, както бе седнал, го държеше пред себе си. Когато влязоха жените всички отправихме поглед към тях. Точно в този момент Чантри, предварително подготвен, е изсипал строфантин в чашата с розов джин. После любезно го предложи на съпругата си и тя го изпи.
— Строфантинът обаче бе открит в джоба на Дъглас Голд!
— Никак не е било трудно да бъде пуснат там в момента, когато всички се суетяхме около умиращата жена.
Памела успя да реагира едва след около две минути.
— Все още нищичко не разбирам. Та нали триъгълникът… та нали вие сам казахте…
Поаро енергично поклати глава.
— Така е, казах, че има триъгълник. Не този обаче, за който вие си помислихте. Позволихте да бъдете заблудена от едно добре изиграно театрално представление. Вие си помислихте, както и се целеше да ви се внуши, че Тони Чантри и Дъглас Голд са едновременно влюбени във Валънтайн Чантри. Повярвахте, както и се очакваше от вас, че Дъглас Голд, влюбен във Валънтайн Чантри, чийто съпруг отказва да й даде развод, е предприел отчаяна стъпка, решава да отрови съпруга и поради фатална грешка убива съпругата. Всичко това е вятър и мъгла. Чантри от доста време е смятал да се отърве от жена си. Забелязах, че безкрайно му е омръзнала. Оженил се е за нея заради парите й. Сетне пожелава да се ожени за друга жена и естествено, решава да се отърве от Валънтайн, но да задържи парите й. Решението е едно, убийство.
— За друга жена?
— Да. За малката Марджъри Голд — каза бавно Поаро. — Права сте, и този път беше налице вечния триъгълник. Само дето вие не успяхте да го съзрете такъв, какъвто е. Нито един от тези двама мъже не се интересуваше и най-малко от Валънтайн Чантри. Погрешното впечатление за противното бе създадено от нейната суета и от изключително умелата режисура на Марджъри Голд. Не мога да й отрека, че се справи блестящо с ролята си на порядъчна и свита женица. Познавах други четири престъпнички от същия род. Първата бе мисис Адамс, от която бе снето обвинението, че е убила мъжа си, но всички знаеха, че е така. Мери Паркър отправи на оня свят леля си, приятеля си и двамата си братя, преди да прояви непредпазливост и да я арестуват. Мисис Роудън не успя да отърве въжето. Мисис Лекрей се размина с него на косъм. Мисис Голд принадлежи точно към този тип жени. Разбрах го още когато я зърнах. Те се стремят към престъплението както патиците към водата. И отново ще кажа, не мога да й отрека, че бе планирала всичко много точно. Кажете ми, вие какви доказателства имате, че Дъглас Голд е влюбен във Валънтайн Чантри? И ако малко се замислите, веднага ще съобразите, че към този извод ни тикаха единствено „откровенията“ на мисис Голд и разиграните от Чантри изблици на ревност. Не е ли така?