— Звучи ужасно — каза Памела.
— Хитра двойка се оказаха — добави Поаро с безпристрастен професионален тон. — Решили „случайно“ да се срещнат тук, за да извършат престъплението си. Тази Марджъри Голд наистина е хладнокръвен демон. Беше готова, без каквото и угризение да изпрати на бесилото онзи клет глупак, невинния си съпруг.
— Но него полицията нали го арестува и го отведе още снощи? — едва не проплака Памела.
— Да, полицаите го отведоха, но после размених няколко думи с тях. Вярно е, че не видях как Чантри слага строфантина в чашата. И аз, както и всички останали, отправих поглед към вратата, когато се появиха дамите. Още в момента обаче, когато разбрах, че Валънтайн Чантри е отровена, не снех поглед от съпруга й. Накратко, успях да видя как Чантри пъхна пакетчето строфантин в джоба на Дъглас Голд. Добър свидетел съм — добави след малко той с мрачно изражение на лицето. — Името ми е добре известно. Веднага след като ме изслуша, полицията реши, че трябва да продължи следствието, но от друг аспект.
— И какво стана? — попита Памела едва ли не в унес.
— Eh bien, полицаите повикаха контраадмирал Чантри и му зададоха няколко въпроса. В началото се опита да отрече, но тъй като не е особено умен, скоро се издаде и си призна.
— Значи, Дъглас Голд са го пуснали?
— Да.
— А Марджъри Голд?
Лицето на Поаро отново придоби строго изражение.
— Аз я предупредих — каза той. — Предупредих я още когато се видяхме на върха на Хълма на пророка. Това бе единствената възможност да се предотврати престъплението. Предупредих я така, ме да й стане ясно, че я подозирам, и тя ме разбра. Сметна се обаче за прекалено хитра. Казах й да напусне острова, ако цени живота си. Тя обаче предпочете да остане…