Выбрать главу

Изведнъж долетяха звуци, които недвусмислено подсказваха, че някъде там започва бой. Без да чака, тя изтича с всички сили към мястото на свадата. Дотича в храстите. Двама мъже нападнаха Дъглас. С удивление видя как той се завъртя на пети и силно удари с юмрук единия от тях в корема, после светкавично се обърна и ударя с лакът другия в гърлото. Всичко стана толкова бързо, а тя стоеше, замръзнала на мястото си като заек. Единият мъж разтри гърлото си и изрева нещо на Дъглас на френски, в следващия миг той и помощникът му изчезнаха в сенките.

Дъглас стоеше, без да мръдне, разтриваше ставите на лявата си ръка и се взираше в тъмнината, Тогава тя изтича до него, хвана го над лакътя, после за раменете и накрая покри бузите му с ръце.

— Добре ли си? Справи се отлично, Дъглас. Беше толкова бърз. Не можах да повярвам. Изобщо не се нуждаеше от помощта ми. Добре ли си? Не можеш ли да говориш? Моля те, Дъглас, кажи ми нещо. — Докато говореше, ръцете и продължиха да го милват, да го чувстват, но въпреки това той остана неподвижен, само дишаше дълбоко и равномерно.

Накрая вдигна ръце, взе нейните в своите и сниши лицето си на инч от нейното.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Ръцете й замръзнаха, но тя не се отдръпна от него.

— Тревожех се за теб. Не можах да те намеря. Помислих, че може би имаш нужда от мен.

— Имам нужда от теб? Мили Боже, спестете ми помощта си, госпожо! А сега да тръгваме.

— Но кои бяха тези мъже? Защо те нападнаха? Чух как спорите, но нищо не разбрах. Беше на френски, дявол да го вземе. Защо…

Той я разтърси, без да каже нищо, и я заведе по пътеката до къщата. Ужасно се страхуваше за нея, защото последното нещо, което му извика Жорж Кадудал, бе заплаха, насочена към нея. Точно както унищожи Жанин, той, Жорж, щеше да унищожи и съпругата му.

В каретата той не каза нищо и накрая тя попита:

— Никога не съм виждала човек да удря друг човек по този начин. Ти не се би така с Тони.

— Аз исках да натупам Тони, не да го убия.

— Къде се научи да се биеш така?

Той се обърна и я погледна на слабата светлина в каретата. При спомена по лицето му пробягна лека усмивка.

— Бях в Португалия и се запознах с хора, които бяха от една шайка бандити в Опорто, най-гадните, най-долните, най-подлите биячи, които съм виждал през живота си. Те ме научиха и аз успях да се справя.

— О! Кои бяха тези мъже, които се опитваха да ти причинят болка?

Той хвана лявата й ръка и здраво я задържа.

— Чуй ме, Александра. Никъде няма да ходиш без мен, разбираш ли? Не ме гледай така, просто ми се довери. Кажи ми, че ме разбираш.

— Да, разбирам.

— Естествено, че не разбираш, но това няма значение. Вдругиден се връщаме в Нортклиф.

— Защо?

— Ще направиш, каквото казвам и няма да задаваш повече въпроси.

Тя реши да остави нещата така. Познаваше го достатъчно добре, затова разбираше, че щом той веднъж спре да дава оскъдната си информация, нямаше да започне пак. Бе най-упоритият човек, когото познаваше. Облегна назад глава в меките кожени възглавнички, затвори очи и захърка.

Помисли си, че той се подсмихва, но не беше сигурна. Е, вече имаше план; не беше кой знае какъв план, но поне бе начало; все пак беше нещо.

На следващия ден Дъглас се върна вкъщи малко след единадесет часа сутринта. Срещата му с лорд Ейвъри бе кратка, без отклонения от темата. Да, Жорж Кадудал беше в Лондон, не в Париж, където трябваше да е с всички пари на английското правителство, и очевидно искаше кръв, кръвта на Дъглас.

Дъглас въздъхна, подаде бастуна си на Бърджис и попита:

— Къде е нейна светлост?

Бърджис изглеждаше огорчен, но храбър.

— Тя е с един човек, господарю.

— Човек, казваш. Този човек от мъжки пол ли с?

— Да, господарю. Той е човек от Франция, от мъжки пол.

Веднага си помисли за Жорж Кадудал и побледня. Но не, Жорж не би дошъл тук. Нима се опитваше да го шпионира, като е избрала някой французин от улицата и го е подкупила?

— Разбирам. И къде точно е с този човек от Франция от мъжки пол?

— В дневната, господарю.

— Защо не попита защо е дошъл този човек от Франция от мъжки пол Бърджис?

— Нейна светлост каза, че това не е моя работа. Говореше с тон и думи, чийто маниер много приличаше на вашия, господарю.

— Той никога досега не те е карал да си затваряш устата!

— Нейна светлост също ме попита за моя братовчед, който има много възпалено гърло, господарю. Вие никога не сте проявявали такава загриженост, затова почетох нея с мълчание.