Не се чуваха никакви гласове. Нямаше никакви признаци на живот.
Колко ли време оставаше до завръщането на Жорж Кадудал?
Тази мисъл я съживи. Мина приведена покрай лехите със зеленчуци и хукна към малката горичка на около тридесетина крачки оттам. Зад едно от дърветата се подхлъзна, падна задъхана на коленете си и почувства остра болка отстрани. Озърна се назад към къщата. Не се виждаше нищо, само козелът все така си дъвчеше.
Къде ли се намираше? Погледна жаркото обедно слънце и се посъвзе. Искаше да тръгне на север към Ламанша. Но къде, по дяволите, се намираше? Сигурно не много далече от морето. Едва ли бе възможно да е останала толкова дълго в безсъзнание.
След пет минути бягане разбра, че е стигнала до края на горичката. На север не се виждаше нищо друго освен едно безкрайно поле. Нямаше дори ниски храсти, където да се прикрие и да намери защита.
Не можеше да остане повече тук. Сега или никога. Вдигна се и се затича на север.
Слънцето прежуряше. Нямаше нищо на главата си и скоро й се зави свят от горещината и от глада. Дишаше все по-трудно и по-трудно. Струваше й се, че е на предела на силите си, но въпреки това продължаваше да тича. От време на време болката отстрани я пробождаше и я караше да забавя ход и да накуцва като старица.
Като чу тропота на конските копита зад гърба си и усети как земята се разтреперва под тях, обзе я желание да изкрещи от ярост, но вместо това продължи да тича.
Чу гласа му — силен и изпълнен със злоба.
— Ах, ти, измамнице!
Миг след това я грабна през кръста и я вдигна на коня до себе си. Александра се изви и го удари по лицето. Успя да го сграбчи здраво за челюстта, но той се дръпна назад и когато се опита да го удари повторно, ръката й мина покрай бузата му, без да го засегне. Разтърси я, като че ли беше вързоп с дрипи, и я метна през седлото по корем с главата надолу, Натисна с ръце гърба й, за да и попречи да се изправи.
— Стой мирно!
Александра усети как в гърлото й се надига ярост. Осъзна провала си. Почувства надигащия се страх и гадене в стомаха. Отчаяно се опитваше да се сдържи, но не успя. Повърна върху седлото. Изцапа кожените му бричове.
Жребецът се подплаши от конвулсиите й и от ужасните звуци, които издаваше. Рязко се изправи на задните си крака, Жорж Кадудал изпусна юздите и двамата паднаха на земята. Александра бързо се изправи на колене. Притиснала ръце към себе си, тя потръпваше от спазмите. Накрая ужасните напъни спряха и тя остана неподвижна. Подпря се на ръцете си и с наведена глава се опита да регулира дишането си.
Накрая вдигна очи и видя, че Кадудал я гледа, легнал на едната си страна.
— Съжалявам — промълви тя, — опитах да се сдържа, но не успях. Как е конят?
Без да откъсва поглед от нея, той се чудеше да не си е ударил главата при падането. Разтърси я, сякаш за да се увери, че е все още на раменете му. Конят невъзмутимо си пасеше на няколко метра и като че ли случката никак не бе го обезпокоила.
— Изглежда добре, но ти нямаш никаква заслуга за това.
Стомахът отново я присви, тя тихо простена и конвулсивно потрепери от спазмите.
— Радвам се, че не ми дадохте да ям. Тогава щеше да бъде ужасно.
— От какво си се разболяла? По дяволите, аз не съм те наранил.
— Не знам.
Жорж стана и отупа праха от дрехите си. Наведе се, хвана я под мишниците и я изправи.
— Толкова си мръсна и оплескана. Изглеждаш ужасно. Не мога да търпя жена, която изглежда така — намръщено каза той.
Александра присви очи.
— А ти приличаш на пияница, който две денонощия не е оставял бутилката. Виж го ти него! Той ще ми казва, че съм изглеждала ужасно!
Кадудал се изсмя:
— Хайде, връщаме се обратно в чифлика.
Нямаше друг избор, освен да го последва. Когато отидоха до коня, животното завъртя глава и я погледна някак замислено.
— Не мога — каза тя и се дръпна назад. — Пак ще повърна.
Обърна се към него.
— Нали няма да проявите такава жестокост, да ме качите пак на този кон.
— Няма да те метна по корем на седлото. От това ти стана лошо. Ако обещаеш да се държиш прилично и да седиш кротко пред мен, ще се движим бавно.
— Добре.
Пристигнаха в чифлика само след няколко минути. Александра си мислеше, че е пробягала поне стотина мили, ако не и повече. Болката отстрани я отпусна едва сега. С коня много бързо изминаха разстоянието обратно. Не беше честно.