Нямаше вид на човек, който иска да я насили. По гласа му личеше, че е уморен и ядосан. Като че ли Жорж не беше на себе си.
Тя бавно се извърна и го погледна. Кадудал все още стоеше неподвижен. Понечи да каже нещо, но се разколеба. Промърмори на френски и прокара пръсти през косата си.
— По дяволите, защо ти? Дъглас трябваше да плати. Господ да го убие. Но аз не мога, аз…
Александра искаше да каже нещо в защита на съпруга си, но вместо това от устата й се изтръгна болезнен вик. Притисна ръце към корема си. Спазмите се усилиха и тя се строполи на пода. Болката я отпусна за момент. Задъхваше се. Усети нов пристъп и простена.
— Какво, по дяволите, ти става? Невъзможно е да си болна. Това никак не ми харесва.
Лицето й беше бяло, устните — изкривени от болка.
— Болките трябваше да престанат… Това е абсурдно! Не си на коня. Дадох ти да ядеш само хляб. Престани. Казах ти, че тази работа не ми харесва.
Спазмите затихнаха и тя усети гореща лепкава течност между краката си. Погледна и видя струйки кръв. Вдигна глава към него.
— Какво ми има? Какво става с мен?
Нададе пронизителен писък и падна на колене. По лицето й потекоха горещи сълзи, гореща кръв се стичаше между краката й. Болката непрекъснато се усилваше. Падна назад, присви крака и се хвана за корема. Викаше, опитваше се да се овладее, но спазмите ставаха псе по-остри и по-нетърпими. Остана да лежи на земята. Не можеше да направи нищо.
Жорж коленичи до нея. Разгърна хавлията и видя кръвта по бедрата и. Бялата кърпа бе напоена с алена кръв. Преглътна. Беше безпомощен.
Внезапно вратата се отвори с трясък. В стаята влетя Дъглас с пистолет в ръка.
— Дръпни се от нея, проклето копеле! Ще те убия, мръснико!
Зад Дъглас стоеше Тони. Той видя голото тяло на Александра, Кадудал, надвесен над нея, и кипна от ярост. Нима този мръсник вече я беше изнасилил? О, Господи, тя кървеше. Колко много кръв! Нима я беше измъчвал?
Жорж се извърна, видя Дъглас и на лицето му се изписаха облекчение и надежда. Не успя да каже нищо. Дъглас се нахвърли отгоре му, блъсна го встрани и го удари с юмрук по лицето. Кадудал извика. Последва нов удар — този път в ребрата. Жорж не се съпротивляваше, опитваше се само да се защити.
— Дъглас, спри!
Дъглас го наложи още веднъж, преди до него да достигне гласът на Тони:
— Престани! Александра е зле.
Юмрукът му замръзна във въздуха. Изправи се и погледна към жена си. Тя лежеше просната по гръб, дишаше с усилие, а по краката и се стичаше кръв, ужасно много кръв.
Ръката му се отпусна и Жорж бързо изрече:
— Стига, не ме бий повече. Не мога само да се защитавам. Аз съм мъж и няма да позволя това да продължи. Благодарен съм на Бога, че дойде, Дъглас… Бързо, бързо! Тя помята. По дяволите, не знам какво да правя. Не искам да умре. Боже, помогни ми!
— Тя КАКВО? — Юмрукът на Дъглас отново бе готов да се стовари върху Жорж.
Александра простена и се опита да присвие крака.
— Виж я, Дъглас. Не съм я изнасилил. Кълна се, че не бих го направил за нищо на света. Виж я, тя губи детето си!
Чак сега Дъглас разбра какво става. Веднага се залови за работа. Избута Жорж настрани, коленичи до Александра и започна да разпорежда:
— Жорж, стопли вода и намери чисти дрехи. Незабавно! Тони, донеси дюшека от леглото в другата стая. Аз ще я преместя до камината.
Двамата се втурнаха да изпълняват. Радваха се, че могат да помогнат с нещо, каквото и да е то. Жорж леко се олюляваше.
Дъглас не се откъсваше от жена си. Тя стенеше, мяташе глава наляво-надясно при всеки нов пристъп. Когато болките намаляха, остана да лежи задъхана със затворени очи. С мъка си поемаше въздух.
— Александра — прошепна той и обгърна с длани лицето й — Александра.
Тя отвори очи и го погледна. За негова изненада на устните й се появи усмивка.
— Знаех си, че ще дойдеш. Моля те, помогни ми, Дъглас. Толкова много ме боли. Моля те, направи нещо това да спре.
— Ще ти помогна, любов моя — нежно я повдигна и я положи на дюшека, който Тони бе донесъл. — Сега ме чуй. Ти губиш дете. По-страшното е минало и скоро всичко ще свърши, обещавам ти. Само се дръж, любов моя. Ще те притисна с тези кърпи, за да спре кръвотечението. Не се съпротивлявай на болката. Хвани ми ръката и стискай, колкото искаш силно, точно така.
Ръката го заболя, толкова силно тя се беше вкопчила в нея. Помоли се всичко да свърши скоро. Не знаеше почти нищо за помятането. Тази тема никога не се обсъждаше в присъствието на джентълмени.
Внезапно тялото й се стегна, гърбът й се изви като дъга и тя извика. Избликна гореща кръв. Тя напои кърпите и намокри ръката му.
Дъглас продължаваше да притиска кърпите към нея.
Александра го погледна с невиждащ поглед. Отпусна глава в безсъзнание.