— Да, аз съм.
От страх лицето на Бьолесен беше станало по-бяло и от нощницата.
— Ти ще решиш, Жорж — хладнокръвно каза Тони. — Какво мислиш да правиш с него?
Дъглас се намръщи. Надяваше се, че Жорж няма да забрани обещанието си да не убива генерала, но не можеше да разчита на това. По лицето на Жорж бяха изписани неописуема болка и гняв, който лесно не можеха да бъдат укротени.
— Твоята Жанин ли, Кадудал? Тя не беше твоя. Нямаше нужда да я изнасилвам. Предложих и облаги, скъпоценности и пари, и тя сама дойде при мене. По собствено желание отиваше при всеки, които я пожелаеше. Те й плащаха и тя…
Жорж силно го ритна в ребрата и той се катурна на земята.
— Това не беше особено умно от ваша страна, генерале — обади се Дъглас. — Мисля, че постъпихте доста глупаво. Да свършваме по-бързо, Жорж.
Тони видя, че Жорж се усмихва. Усмивката му беше смразяваща.
— Нали знаеш какво правят със свинете, Дъглас? Бьолесен не смееше да се помръдне.
— Не знам, но предполагам, че скоро ще науча — отвърна Дъглас.
Генералът нададе писък и се опита да се измъкне на четири крака.
— Не мърдай, старче, или ще ти пръсна черепа.
Бьолесен спря. Беше изплашен до смърт. Не трябваше да обижда Жанин. Започна бързо да обяснява.
— Знам, че си пламенен роялист. Знам, че искаш да видиш Наполеон убит или изпратен в изгнание. Мога да ти помогна. Разполагам с информация, която ще ти бъде от полза. Мога…
Жорж бързо го прекъсна:
— Нямаш никаква информация, генерале, нищо, което да ме заинтересува. За съжаление, добре те познавам. Ти си едни ояден бюрократ, който няма талант, но за съжаление държи властта в ръцете си. Ти си злобен. Ти си паразит. Вярно е, че мразя Наполеон, но освен това мразя и хитреци като тебе, които ся играят с хората. Стига приказки. Аз и моите приятели не искаме да останем повече тук.
Повлякоха генерала надолу по стълбите и напуснаха къщата на кмета.
Пристигнаха в чифлика в пет часа сутринта. Александра седеше, увита в одеяло, и отпиваше от чаша силно кафе. На пода срещу нея седеше Жанин със здраво завързани ръце и крака и я гледаше яростно. Ругаеше на висок глас. Когато Жорж влезе, тя му изкрещя нещо. Тримата мъже гледаха слисани.
— Как успя да го направиш? — попита Жорж Александра.
Тя изглеждаше доста добре, като се има предвид, че само преди няколко часа беше бяла като смъртта.
— Подмамих я — отговори жената и отпи от кафето. — Казах й, че не се чувствам добре, и когато дойде да ми помогне — макар и с нежелание, Дъглас, — я ударих и завързах. Тя си го заслужава заради онова, което е направила с теб. Разбираш ли?
Той не можа да сдържи смеха си.
— Разбирам.
Жанин крещеше на френски.
— Откакто я вързах, все така си крещи, но тъй като не говоря френски, не я разбирам. Нямам представа какво казва. Обижда ли ме, Дъглас?
Дъглас се засмя.
— Може би те е обиждала в началото. Сега вече е преминала на правнуците ти.
— Всъщност — обади се Жорж и хвърли бърз поглед към любовницата си — сега много красноречиво напада всичките ти предшественици и любимите ти животни.
— Мисля, че трябва да я развържем — каза Тони. — Така се чувства много неудобно. Как мислиш, Александра, наказа ли я достатъчно?
Александра пак отпи от кафето си.
— Добре — съгласи се тя. — Нямам намерение да се занимавам с нея. Тя заслужава един добър урок, но не съм в състояние да направя повече каквото и да било. Искам да знае, че съм лоша и че няма да търпя такова поведение спрямо съпруга си. Да не е посмяла да обиди някога Дъглас!
Дъглас се обърна към Жорж и му каза нещо на френски. Двамата с Тони се засмяха.
— Какво му каза? — попита подозрително Александра.
— Казах му — бавно каза Дъглас, като й се усмихваше, — че когато се научиш добре да говориш френски, би трябвало да излезеш срещу самия Наполеон. Жорж е съгласен, че Корсиканецът няма да има никакъв шанс срещу тебе.
— Не съм сигурна — каза тя с тревога в гласа, — в момента не съм в блестяща форма. Колко време ще ми трябва да науча този проклет език?
Замълча, погледна Дъглас и очите й се разшириха.
— О, Господи!
Припадна. Чашата падна на земята и кафето се разля. Жанин престана да ругае. Тони и Дъглас коленичиха до нея.
— За три месеца може да се научи да ругае като файтонджия — каза Тони и напипа пулса й. — Стига си треперил, Дъглас тя ще се оправи. От вълнението е.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Точно в шест часа на следващата сутрин тримата мъже и Жанин Доде пристигнаха в огромната корабостроителница. Не след дълго тя щеше да се изпълни с пъстро множество работници, войници, моряци, готвачи, проститутки, амбулантни търговци. Скриха се и зачакаха.