— Всичко ще ти обясня, майко. Що се отнася до малката — болна беше.
— Изглежда ми съвсем добре. Защо е увита в одеяло?
— Защото — прошепна Дъглас в ухото й, — защото е съвсем гола.
— Не може да бъде!
В действителност Александра носеше една от роклите на Жанин Доде. Жанин й беше дала доста грозна рокля, може би, защото искаше да си отмъсти. Босите крака на Александра обаче стърчаха от одеялото. Дъглас не искаше да се бавят и не спряха да и купят обувки. Тя не настоя. Приятно беше мъжът й да я носи.
— Сега, като знае, че си гола, ще се измъкнем много по-бързо.
— Какво стана? — попита Синджън.
— После ще ти разкажем. — Обърна се към всички и каза високо; — Всички сме живи и здрави. Благодаря ви за загрижеността.
Слугите се развеселиха, Холис стоеше гордо, със скръстени ръце. Александра почувства облекчение. Може би всичко щеше да се нареди. Може би дори свекърва й щеше да промени мнението си за пея. Може би Дъглас наистина я обожаваше. Може би…
Дъглас я занесе до спалнята й. Целуна я, после леко отметна одеялото и я сложи да седне на ръба на леглото.
— Майка ми несъмнено те смята за неморална жена. Мисли, че сигурно си изгорила дрехите си, за да ме компрометираш. Ще й кажа, че вече съм напълно компрометиран, че си ме прелъстила и че не мога да живея без твоята прелест. Нищо повече от това не би могла да направиш.
Александра го гледаше. Седеше неподвижно с провиснали от леглото крака. Роклята на Жанин й беше твърде дълга, стоеше й като чувал.
Устните й се навлажниха.
— Желаеш ли ме, Дъглас? Може би поне мъничко?
— Може би — каза той.
Дъглас се усмихна на себе си. Отиде в съседната спалия и се върна с една нощница.
— Хайде да я облечеш. Сега трябва да си почиваш. Когато съблече роклята и, за момент погледът му се спря върху гърдите й. Преглътна и бързо я облече с фината памучна нощница. Замислено каза:
— Досега семейният ни живот не вървеше много гладко. Мислиш ли, че би могла да смекчиш поведението си. Не трябва да вършиш необмислени неща. Защо беше необходимо да бягаш от мен и след това да се разболееш? Защо трябваше да те отвличат и да те отведат в чужда държава? Защо трябваше да се опитваш да ме спасяваш, когато самата ти беше в опасност?
Тя го гледаше, без да помръдне, а той продължаваше изкусно да нарежда косата и по възглавницата.
— Не знам — отговори Александра. — Ти означаваш много за мен.
Зарадва се, като го чу. Наведе се и я целуна по върха на носа.
— Мисля си, че ако те държа в леглото си по три часа на ден, без да броим нощите, разбира се, ще ги трябва толкова дълго време да се възстановяваш и да се занимаваш с мен, че няма да ти идват наум глупости, от който да ми побелеят косите.
— А ти няма ли да си уморен, след като сме правили любов?
— Никога толкова уморен, че да не мисля за следващия път, когато ще се любим.
Мълчанието й го накара да се намръщи.
— Ще го правим не само в леглото. Ще се любим в конюшнята, на пода в библиотеката, на мекото килимче пред камината, а сутрин може би и на масата в трапезарията, където ще ни галят първите слънчеви лъчи. Ще те карам да викаш от удоволствие…
Тя се засмя и докосна ръката му.
— Кажи ми, че ме обичаш, Александра.
— Обичам те, Дъглас.
— Съгласна ли си, че едни мъж има нужда да чува тези думи всеки ден от живота си?
— Напълно съм съгласна.
— Добре. Сега искам да поспиш. Ще отида да се видя със семейството и ще скалъпя някак цялата история, докато Синджън не е изкопчила от Тони всички подробности. Освен това ще науча най-новите клюки и после ще ти ги разкажа.
Целуна я леко по устните. Тя ги разтвори и обви раменете му с ръце.
— Ти тръгна да ме търсиш — прошепна в устата му. — Ти се разтревожи за мен.
— Естествено — отвърна той, като я целуваше по носа, устните, брадичката и тя усещаше горещия му дъх. — Ти си моята съпруга, аз те обичам. Аз те желая. Сега доволна ли си?
— Знаеш ли, че на една жена й е необходимо да чува това всеки ден от живота си.
— Не съм изненадан. Никак дори.
Отново я целуна, зави я добре и я остави да спи.
Един следобед, две седмици по-късно, Дъглас влезе в спалнята им. Александра вдигна поглед от ръкоделието си и се усмихна. Господи, тя толкова много го обичаше.
— Какво носиш? — попита го тя, като се опитваше да овладее чувствата си.
Дъглас беше намръщен.
— Трябваше да се досетя — каза той повече на себе си, отколкото на нея. — Исках да се уверя и отидох да огледам стаята на Синджън.
Сложи в скута й нещата, който беше намерил зад гардероба на Синджън.
Александра ахна от учудване.