Прекара няколко часа, за да начертае план за освобождаването на това проклето момиче на име Жанин Доде. Кадудал беше мозъкът на целия заговор да се отвлече Наполеон и да се вдигне въстание в Париж, което да доведе до въздигането на трона на граф Д’Артоа, по-малкия брат на Луи XVI. И тъй като той държеше милион франка, взети от английското правителство, лорд Авъри беше склонен да изпълнява исканията му. Очевидно Жорж не можеше да поеме риска да опита сам да я освободи. Очевидно той знаеше, че Дъглас е експерт, що се отнася до генерал Оноре Бьолесен, и ето защо специално него беше изискал. Очевидно той вярваше в успеха на Дъглас. Дъглас се чудеше дали Жорж знае за скандалната репутация на Бьолесен по отношение на жените. Проклятие!
На следващата сутрин Дъглас закопчаваше копчетата на неудобния брич и оправяше сковаващия го черен мундир. Веднага щом стигнеше Булон, щеше да се превърне в официален парижки функционер, изпратен от самия Бонапарт да инспектира подготовката за нападението срещу Англия. Той чистосърдечно се молеше документите на Кадудал да са в пълен порядък. С всичките получени английски пари Жорж можеше да си позволи най-добрите фалшификати. Дъглас съвсем нямаше желание да бъде разкрит и застрелян като шпионин.
Точно в дванайсет часа, когато всяка подробност от вида и облеклото му говореше, че той е официален функционер, чиято власт по всички изгледи превишава собствения му ум, маниери и възпитание, той тръгна към Булон и към резиденцията на генерал Оноре Бьолесен. Къщата не беше трудна за разпознаване, тъй като принадлежеше на кмета и беше най-голямата в целия град. Генералът беше почетен гост на кмета. По предварителни сведения никой не бе виждал самия кмет повече от три месеца.
Дъглас знаеше почти всичко за генерал Бьолесен. Никаква негова постъпка не можеше да учуди Дъглас. Той беше съвършен тактик, компетентен администратор; въпреки че повечето от детайлите бяха поверявани на неговите помощници. Той беше жесток както към затворниците, така и към собствените си хора и беше нещо повече от почитател на млади момичета. Той се мислеше едновременно за образец на военен и на любовник. Дъглас знаеше, че многострадалната му жена беше изпратена на сигурно място в далечния Лион с четирите им деца. Генералът беше жалка креатура, но смяташе себе си за бог сред другите хора. Не можеше да се контролира и изпускаше нервите си бързо и с ужасни последици, нещо, което неговите подчинени, както и младите момичета, които преследваше, откриваха с ужас. В сексуалните истории не беше познат като галантен мъж дори когато биваше в най-доброто си настроение. Много пъти се напиваше до пълна безчувственост, след като бе правил секс.
Къщата на кмета беше на три етажа, построена от жълти тухли, тук-там изронени от годините. Обширна и правоъгълна, тя цялата бе обвита с бръшлян. Беше отделена от пътя, а покрай дългата й страна имаше редица широко разклонени дъбове. По всичко личеше, че кметът е изключителен човек. Или е бил изключителен човек. Най-малко дузина войници патрулираха в околността или просто стояха на стража пред вратите на къщата.
Дъглас погледна нагоре, като се чудеше в коя от стаите на третия етаж се намираше Жанин Доде. Чудеше се и дали генералът вече я беше изнасилил, и после реши, че веднага го е направил. Кой би могъл да му попречи? Надяваше се да не си е позволил своите перверзни игрички с нея. Чудеше се още дали генералът е наясно кого държи затворен.
Адютантът, за когото Дъглас знаеше, че се казва Грийон, дойде да го посрещне във фоайето. Той се перчеше с красивата си червена униформа, цялата обшита с ширити. Въпреки това у него се долавяше неувереност. Изправен лице в лице с непознат човек, той не се чувстваше сигурен. Когато знаеше правилата и играчите, беше грубиян. Дъглас не подсказа нищо за себе си, а се наслаждаваше ма неговата притесненост. Той преброи още четирима войници във входното фоайе.
— Аз съм господин Лапалис. Вие, разбира се, знаете кой съм аз. Ще се видя с генерала веднага.
Дъглас огледа къщата с пълното съзнание, че лейтенантът го изучава отблизо. Той опита да придаде надменно изражение на лицето си, но му беше трудно, понеже Дъглас никога не беше добър на презрителните мутри. Но видя една паяжина в ъгъла и това му помогна да сгърчи устни.