С усилие на волята Дъглас запази усмивката за себе си. Той беше графът, той беше глава на големия род Шербрук. Дори в този момент може би един нов Шербрук растеше въпреки интелигентността на Дороти.
— Нека продължим — предложи Дъглас, но Райдър не можеше да бъде измамен. Той видя потрепването в устната на брат си и се засмя.
— Да, нека — съгласи се той, като стана и си наля бренди. Вдигна гарафата към Дъглас, за да предложи и на него.
— Не, благодаря. Сега — зачете Дъглас най-горния лист от книжата пред себе си, — що се отнася до това тримесечие, ти имаш четирима здрави синове, четири здрави дъщерички. Бедният Даниел почина през зимата. Падането на Еми изглежда, не е оставило последици за крака й. Така ли стоят нещата към днешна дата?
— Ще имам ново бебе, което ще се появи през август. Майката изглежда издръжлива и здрава.
— Много добре — въздъхна Дъглас — Името й? — Той го записа под диктовка на Райдър, след това вдигна глава. — Сега всичко точно, ли е?
Усмивката изчезна от лицето на Райдър и той пресуши останалото си бренди.
— Не. Бени почина миналата седмица от малария.
— Не си ми казал.
Райдър вдигна рамене.
— Нямаше и годинка, Дъглас, а беше толкова умен. Знаех, че си зает с онова пътуване до Лондон до Военния съвет, пък и погребението беше скромно. Така пожела майка му.
— Много ми е мъчно — каза Дъглас. После се намръщи, беше навик, който Райдър никак не одобряваше, и каза: — Ако бебето трябва да се роди през август, защо тогава не ми каза за него на миналата ни среща преди три месеца?
Райдър отговори просто:
— Майката не ми беше казала, защото се страхувала, че ако разбера, няма да я искам повече в леглото си. — Той спря да говори и погледна през широките прозорци към източната морава. — Глупава жена. Нямаше да се досетя, че носи дете, въпреки че би трябвало да имам съмнения. Тя вече е наедряла много. Може да ме дари и с близнаци.
Райдър се върна от прозореца и изгълта още бренди.
— Забравих, Дъглас съществува и Нанси.
Дъглас изпусна листа.
— Коя Нанси?
— Нанси Арбъкъл, дъщерята на търговеца от Хайстрийт в Рай. И тя носи мое дете. Ще й се роди през ноември по най-точни изчисления. Тя непрекъснато ревеше и хълцаше, докато й казах, че няма нужда да се безпокои, защото Шербрукови винаги се грижат за своите. Възможно е дори тя да се омъжи за морски капитан, защото него не го интересува, че е бременна от друг мъж.
— Е, това е нещо. — Дъглас внесе нова отметка и погледна към брат си. — Понастоящем ти издържаш седем деца и майките им. От тебе са забременели още две жени и децата им трябва да се появят на бял свят тази година.
— Мисля, че е точно така. Не забравяй възможността за близнаците, нито другата, че Нанси може да се омъжи за своя морски капитан.
— Не можеш ли да си държиш пениса в гащите?
— Не повече, отколкото ти, Дъглас.
— Значи достатъчно, но защо да не опиташ да се отдръпнеш от жената, преди да си я напълнил със семе?
Райдър се изчерви, което само по себе си беше едно забележително събитие, и каза в свое оправдание:
— Изглежда, в такива моменти мозъкът ми не е на мястото си. Не е Бог знае какво извинение, но след като веднъж съм влязъл там, не виждам за какво да се дърпам, така да се каже. — Той се втренчи в брат си. — Аз не ти приличам и затова не съм студен като риба, Дъглас. Ти си способен да се дръпнеш и от самия ангел. Никога ли не ти се е случвало умът ти да се отклони от пътя или просто да се изпари? Не ти ли се е искало чисто и просто да продължаваш да дъниш и да дъниш и последиците изобщо да не те занимават?
— Не.
Райдър въздъхна:
— Е, аз не съм толкова дисциплиниран като тебе. Ти все още ли имаш само ония две деца?
— Не. Бебето умря, докато бях в Лондон. Сега остана само Синтия, сладко дете на четири години.
— Съжалявам.
— Очакваше се и беше само въпрос на време, така казваха докторите на майка му. Отидох в Лондон не само да се срещна с лорд Ейвъри във Военния съвет, но да видя също и Елизабет. Тя ми бе писала за състоянието на бебето. Белите му дробове в действителност не бяха развити правилно. — Дъглас извади чист лист хартия и дописа бройките от последните три месеца.
— Похотливостта ти става все по-скъпо струваща — каза той след малко. — Ужасно скъпа…
— Престани да се мръщиш, Дъглас. Ти си дяволски богат, както и аз. Прачичо ни Брандън щеше да е доволен, че наследството му, което премина при мен, се използва по такова отлично предназначение. Той беше дърт развратник дори и на осемдесет години, поне така ми е разправял. Защото беше и голям хвалипръцко. Винаги си казвал, че незаконородените ни деца са нашата отговорност, и аз съм съгласен с теб. Съгласен съм също с твоя план, защото предполага сигурност, че никое няма да бъде пропуснато. Какъв генерал би излязъл от тебе! За жалост трябваше да се върнеш от армията, когато бе достигнал само до майор.