— Това, за което съжалявам, е голямото безпокойство, причинено от тази безотговорна постъпка. Никой баща не мечтае да види дъщеря си венчана някъде си в Шотландия. Особено дъщеря на дук. От нея съвсем не се очаква да прояви такова отсъствие на приличие. — Дукът спря да говори, а лицето му непрекъснато сменяше изражението си. Неочаквано той попита Александра:
— Ти толкова ли силно желаеш графа?
— Ти си се досетил? О, Боже! Ужасно е да бъда прозрачна като езерцето с рибки.
— Ти си ми дъщеря. Познавам те и съм много привързан към тебе.
— Вярно е. Обичам го, татко, от три години, но сега… сега няма да ми бъде даже зет.
Тя погледна баща си, а в хубавите и очи се четеше отчаяние и болка. Дукът каза рязко:
— Току-що получих писмо от брат ти. Ще ти кажа как стоят нещата, Алекс. Дори обезпечаването, което Тони без съмнение ще ни осигури, няма да спаси семейството ни от разорение. Брат ти е напуснал Англия, прокълнат от съдбата, и е на път за Америка, както пише. След себе си оставя огромни дългове, които окончателно ще ме доведат до банкрут. Дори обезпечаването на Тони, което съм сигурен, че ще бъде щедро, няма да помогне да се изплатят тези дългове. Чудех се какво да правя, мислех, тревожех се, борех се, но сега…, а сега може би има лъч светлина.
Той се обърна и напусна библиотеката, като остави Александра да гледа безмълвно след него.
След около час Тони Париш и Мелисанда щяха да пристигнат в Клейбърн Хол. Тя се мусеше, като се наслаждаваше, че може да покаже истинско кралско раздразнение, и това го караше да се усмихва. Той я бе уведомил с повелителен тон, че трябва да се завърнат в бащиния й дом, с което да се опитат да поправят нещата. Тя молеше и настояваше да не го правят, защото мразеше вината си и не искаше да й я трият на носа. Тя дори плака на рамото му с огромни и красиви крокодилски сълзи, както той ги нарече гласно. Това я доведе до истерия. Той се разсмя. Извън себе си от ярост, Мелисанда го замери с четката си за коси, но той просто я запрати обратно към нея. Тя остана няма и вцепенена от маниерите му. Той напусна стаята, като й каза да бъде долу след десет минути. Отново четката полетя към него, но се удари в затворената врата. Тя слезе след единайсет минути и той се намръщи, като погледна часовника си, но не каза нищо. Тя му се бе подчинила. С времето щеше да привикне да му се подчинява без сцени и гневни избухвания, както и без бавене.
Те пътуваха в частна карета, която Тони бе наел от една конюшня в Харогейт, за да ги откара до Гретна Грийн. Това бе вторият ден след венчавката им и след час той трябваше да се изправи пред своя тъст, който без съмнение щеше да изпитва желание да го удуши. Но трябваше да се върне. Това беше единственото правилно решение. Нямаше избор. Освен това бе писал на дука, че ще се върне да обсъдят въпросите около брачния договор и обезпечаването и щеше да се постарае колкото бе възможно да изглади грешката.
Той се усмихна, докато съзерцаваше красивия профил на невестата си. Не искаше и питане, че я желаеше много. Точно в този миг. Беше достатъчно само да докосне робата й, и вече я желаеше. Беше достатъчно да чуе гласа й от съседна стая, и вече я желаеше. Беше достатъчно да я види как почервенява от гняв и му крещи, и вече я желаеше. А сега тя се намираше толкова близо до него, че той не можеше да издържи.
— Свали си палтото — обърна се той към нея.
Мелисанда все още бе обзета от чувството си на вина и неудобство, към които се прибавяше и яростта й от държанието на съпруга й, демонстриращо пълно незачитане — ама той наистина й бе запратил обратно четката за коси!
— Какво каза?
— Казах да си свалиш палтото.
— Съвсем не ми е топло.
— Добре.
Тя се намръщи, после разкопча палтото си. Той й помогна да го свали и го захвърли в другия край на седалката. После леко докосна брадичката й и я погали. Целуна я нежно, като не откъсваше устните си от нейните.
— Тони!
— Шт! Сега, скъпа, си свали бонето. Не мога да те видя като хората с тая глупост на главата ти. Освен това сплесква красивите ти коси. Те са черни като нощ, пълна с грехове. Искам да ги усетя как се спускат между пръстите ми.
Тъй като заповедите му съдържаха и много мили комплименти, Мелисанда, укротена, махна бонето си и го хвърли върху палтото.
— Така — одобри Тони. Дългите му пръсти се пресегнаха към линията от копчета, която минаваше през предната част на роклята и. Тя го плесна по ръката.
— Намираме се в карета, Тони! И е посред бял ден! Господи, трябва да спреш, ти не можеш да правиш това. Ти…
Той отново я целуна и я придърпа да седне в скута му. Дясната му ръка се намираше под полата на роклята и се движеше нагоре по крака й, все по-високо и по-високо, докато докосна гладка плът от вътрешната страна на бедрата й. Тя се въртеше неспокойно в скута му и той знаеше, че това е от смущение, не от свенливост. Нямаше значение. Той я желаеше и възнамеряваше да я люби точно тук, в каретата, така както бе седнала в скута му с лице към него, щеше да влезе дълбоко в нея. Само при мисълта за това, той изстена.