Тя продължи да се съпротивлява и той прошепна в устните й:
— А сега стой спокойно. Ти си ми жена, Мелисанда, и много скоро ще се научиш да ми се подчиняваш. Аз те желая и възнамерявам да те имам. Не съм те любил от снощи, защото ти беше девствена и все още имаше болки. Но имаше достатъчно време да се възстановиш. Ще бъда нежен. Искам да гледам гърдите ти, да ги галя, да опитвам вкуса им с езика си. Ще си останеш по рокля, само ще вдигна полите ти и така ще вляза в теб.
Тя го погледна, невярваща на ушите си и отнесена като изгубен в непознати води кораб. Не намери какво да каже. В интерес на истината предишната нощ тя почувства злоба и тържествуваше от това, което бяха извършили. Щеше да покаже на проклетия граф Нортклиф, че на нея не можеха да й заповядат нито той, нито дори собственият й баща. Тони беше хубав, галантен и безмилостно я раздразваше, за да я кара да иска все повече и повече. Той я омайваше. Приличаше й на живак. Тя бързо осъзна силата в него, мъжкия инат, арогантността, която бе част от възпитанието му, но никога нито дори за миг не бе допуснала съмнение, че няма да може да го поставя на мястото му. В края на краищата бе успявала да върти както си иска всеки джентълмен, който имаше шанса да се появи в нейния обсег.
Тони я въведе в секса по много фин начин. Тя смътно съзнаваше, че той има огромен опит, но не беше в състояние да го оцени. Цялата процедура за нея се оказа ужасно смущаваща и тъмнината, за която помоли, не го забави и на косъм. Но той не й причини прекалена болка. Колкото за удоволствието от любенето, тя искрено се съмняваше, че такова изобщо съществува. Знаеше, че всичко, на което се наслаждаваше, бяха комплиментите, целувките, злите му усмивки и може би най-много, когато върхът на езика му докосваше лекичко ухото й.
А сега той искаше да вкара своето мъжко нещо в нея, така както беше седнала в скута му, облечена с рокля и същевременно разголена, докато му доставяше удоволствие, и то в пътуваща карета!
— Не — каза тя твърдо. — Няма да направя това.
Той почти се усмихна и прекара пръстите си още по-нагоре, докато те се притиснаха към нейната женственост. Тя побледня, после започна лекичко да вие. Дясната му ръка бе заета да разкопчава дрехата върху гърдите й. Тя му удари плесница, после втора, трета, докато най-накрая той каза с много строг глас:
— Ти си моя жена, колко пъти трябва да ти повтарям, Мелисанда? Знам, че ти не получи достатъчно удоволствие снощи, а може би и никакво. Беше девствена, ето защо. От теб потече кръв и това ме изпълни със задоволство. Обаче сега имам намерение да поправя нещата. Ти ще получиш удоволствие от мен. Ще стоиш мирна и ще престанеш да си играеш на разгневена девица.
Но тя не престана да се съпротивлява дори когато усети един от дългите му пръсти да влиза в нея. Тя изпищя и той я целуна, надяваше се кочияшът да не ги е чул.
— Сладостна девственица, красавица и разглезено буйно дете — шепнеше й той и дъхът му пареше устните й. — Ето за каква съм се оженил. Не ме разбирай погрешно, не се оплаквам. Имах чудесна представа що за характер си, преди още да гризна това сладко място зад лявото ти ушенце. Но ще те набия, знаеш ли?
— Няма да го направиш! Не, няма да позволя подобно нещо! Спри, проклетнико! Сири да правиш това!
— О, да, ще те набия — каза той, когато палецът му достигна гладката й плът и започна да я гали. — И нямам намерение да спирам. Ще разбереш, че ще правя това, което искам, с тебе…
Тя беше безсъмнено красива, съвършено изваяна дори с очи, в които светеше гняв. Опита да се отмести от него. Той си отстрани ръката, вдигна й роклята, фустите и ризата и след това я наведе така, че да легне през скута му, подпряна на едната му ръка, Тя беше с черните си кожени пантофки и чорапи, които стигаха над коленете й, закачени там с черни жартиери. Оттам нагоре тя беше гола до кръста и той я погледна с усмивки:
— Много хубаво — одобри той, като постави пръстите си на белия й корем. — Наистина много хубаво. Мисля, че ще те запазя. Даже и да беше пъстърва, не бих те хвърлил обратно във водата. Не, не бих те хвърлил.
— Ти не можеш да направиш това, Тони! Баща ми ще те извика на дуел, ще ти отреже ушите, ще… аз не съм проклета риба!
— Скъпа съпруго, баща ти няма и да си помисли да ми каже на мене, твоя законен съпруг, господар и притежател, и господ, да не ти доставям удоволствие. А това именно се каня да направя, като ти просто си затвориш хубавата устичка и се оставиш на пръстите ми.