Тя отново отвори уста да му изкрещи, след това осъзна, че кочияшът вероятно ще я чуе. Тя бе толкова смутена и объркана, че се отпусна мирно, докато пръстите му започнаха да я галят по онова най-специално място, където я бяха докосвали и предишната нощ. Тя тогава не беше протестирала много, защото се чувстваше отмъстителна и в спалнята беше тъмно и в интерес на истината тя се чувстваше много силна — та нали бе избягала в Гретна Грийн! — така че не разбра точно… просто не бе наясно точно какво ще иска той…, но сега, сега бе различно. Не беше тъмно като в рог. Навън бе ден. Намираха се в карета. Всъщност той я бе погледнал и бе й говорил нежно, докато я гледа, после тя се бе озовала гола, а той докосваше корема й и по-надолу… Това не можеше да се търпи. Неочаквано тя усети дълбоко пронизваща я сладост, която накара хълбоците й да се извият нагоре срещу пръстите му.
Тя се облещи срещу него в пълно неведение и видя, че проклетият мръсник се хили многозначително и господарски и толкова самодоволно, че й дойде вече наистина много. Тя отхвърли назад глава и закрещя до скъсване на дробовете си.
Каретата мигновено спря.
Усмивката на Тони не изчезна. Той й помогна да стане и да оправи дрехите си, като чакаше кочияшът да се появи на прозорчето, което същият направи почти веднага. Очите му се насочиха към Мелисанда и тя разбра, че той може би се досеща какво се е опитал да прави с нея съпругът й.
— Махай се! — извика тя на нещастния човек. — О, просто се махни!
— Да — каза нехайно Тони, като се облягаше на меките възглавнички и скръсти ръце пред гърдите си. — Простете на жена ми, че ви обезпокои. Понякога жените, е, те се забравят… Нали разбирате.
Кочияшът се страхуваше точно от това — че е разбрал — и изчервявайки се, побърза да се качи обратно на капрата. Каретата продължи напред.
Тони пазеше мълчание.
Мелисанда се оправяше с бързи, но тромави движения, толкова яростна и объркана и разконцентрирана, че искаше да му крещи, докато прегракне. Но беше трудно да го направи, той не даваше повод, седнал там и гледащ навън през прозорците, без да говори, но с отегчен вид. Отегчен!
Тя плесна бонето отново върху главата си, без изобщо да я интересува, че хубавата й прическа ще пострада безвъзвратно от проявата й на гняв. Сложи си палтото и започна да закопчава копчетата му, като ги поставяше в несъответстващи илици.
Той я погледна и усмивката беше още на устните му.
— Знаеш ли Мели…
— Мели! Какъв ужасен прякор! Мразя го, той е напълно ужасен и аз…
— Затваряй си устата, скъпа.
— Но, аз… — Тя видя в очите му нещо, което не бе срещала никога преди в своя двайсет и една годишен живот. Тя млъкна и се обърна, като показа моментално отстъпление.
— Както бях почнал да ти казвам Мели, заради теб аз предадох братовчед си. Обаче това не е такова предателство, което унищожава душата. Ти не познаваш добре Дъглас, нито той тебе. Господи, само ако беше видял изпълненията ти през последните няколко дена, щеше да бъде безкрайно разочарован. Той сигурно щеше да се измъкне посред нощ, за да избяга от тебе. И нямаше да те отведе до Гретна Грийн. Е, преди три години ти едва ли си гледала на него като на нещо друго освен като на мъж, който възхвалява красотата ти. Той те бе оставил заради честта си, той чувстваше, че не може да постави дълга си на второ място след сърцето си. Трябва да ти кажа откровено, моя скъпа, че той не те обича. Той си спомня, че те е желал, че ти се е възхищавал, смеел се е и е бил очарован от твоята безгрижност и твоята привидна невинност. Той си спомня красотата ти и нищо повече. Но той не те обича, не те е обичал и тогава. Семейството му беше безмилостно в опитите си да го оженят, така че до година да се появи наследник в Шербрук. Той, гледаше на теб като на начин да укроти роднините си, да се ожени за красиво същество и така да се спаси от пътуване до Лондон, за да гледа новата реколта дебютантки. Дори когато разбрах, че ще те имам, аз премислих всичко за и против в това, което предприемам. Но в едно нещо съм съвсем сигурен — Дъглас рано или късно ще разбере каква услуга съм му направил, като те отстраних от сцената. И един ден ще ми благодари. Ти щеше да го докараш до лудост, до пълна лудост. — Тони сега се обърна към жена си. Изглеждаше много сериозен. — Той е много по-джентълмен от мен, разбираш ли. Той никога нямаше да посегне да те набие независимо от провокацията. Той щеше да се оттегли от теб, независимо от това, което ти щеше да направиш.