— Не ти вярвам — каза бавно тя. — Дъглас Шербрук наистина ме обича. Той ме обичаше и тогава, преди три години, и още ме обича. Ще бъде в траур по мен през останалия си живот. Аз ще бъда неговата загубена любов. О, аз разбих сърцето му, като се омъжих за теб. Той ще те мрази винаги за това, което стори. Никога няма да ти прости.
— Надявам се, че няма да е така — каза тихо Тони. — Вярвам, че единствено гордостта на Дъглас ще бъде мъничко наранена. После той много бързо ще се възстанови, като види какво трябва да предприемам, за да те държа под контрол. Той ще ми стисне ръката от благодарност. И ще ме обсипе целия с благодарности.
— Говориш, сякаш не ме уважаваш — погледна Мелисанда ръцете си, които бяха в ръкавици. — Говориш, сякаш не съм личност, която трябва да бъде обичана и от която да се възхищават. Говориш, сякаш ме отвлече само и само за да спасиш братовчед си. Мислех, че ме обожаваш, че ме желаеш отчаяно.
— Да, това е доста вярно. Но разбери, само защото те обожавам и те желая, не означава, че оставам сляп за характера ти. Това обаче няма връзка с нещата. Това, което направих, трябва да бъде овъзмездено. Дължа отплата на Дъглас, така че той да не започне отначалото огледа си за съпруга. И наистина в писмото си до баща ти аз направих намек в това отношение.
— Какво искаш да кажеш?
— Не мисля, че ще ти кажа, Мели, не още, защото трябва да бъда сигурен дали представете ми са точни. — Той хитро и се усмихна: — Виж, толкова много мислех за тебе, за това как да те имам гола под себе си, че едва ли бях способен на отлични преценки за това, което, надявам се, ще излезе вярно. Е, докато се върнем в Клейнбърн, баща ти ще е потвърдил преценките ми. Сега, скъпа моя, бонето ти изглежда доста развлечено и ти предлагам да се опиташ да се направиш малко по-привлекателна, защото наближаваме Клейбърн.
Той отклони въпросите й за момента, като призова суетата и. Наблюдаваше я как изважда от чантичката си малко огледало. Усилията й дадоха резултат бързо и това беше вследствие на дългата практика. Беше толкова красива, че накара да изтръпне. Тялото й несъмнено бе изящно — поне онези части, които бе успял да разголи и да докосне. Той искаше да гледа лицето й, докато отнемаше девствеността й онази нощ, но тя беше толкова уплашена, толкова смутена, че той нямаше сърце да настоява лампата да бъде запалена. Но това, което наистина го потресе и го изненада, беше, че никоя жена не го беше завладявала досега по този начин, Той предусещаше инстинктивно, че тя беше изключително непоносима, разглезена, суетна и арогантна като самия него, но той не отдаваше значение на това. Той я желаеше. Въпреки Дъглас, въпреки всичко той я искаше и я беше взел.
Сега изпитанието беше да живее с нея.
Другото изпитание беше да й достави удоволствие. Мисълта за фригидна жена беше непоносима. От нея му се повдигаше.
А най-големият номер щеше да бъде да се отплати на Дъглас.
Странно, мислеше си Тони, докато каретата навлизаше по дългия тесен път, водещ към Клейбърн, но не се бе сещал нито веднъж за Тереса, своята предишна годеница, откакто бе срещнал Мелисанда. Той погледна съпругата си, видя, че е побледняла и, че кърши ръце.
Надяваше се, че баща й ще се разкрещи. Тогава Тони щеше да се намеси. Той беше нейният защитник, нейния господар, нейният съпруг, След което, молеше се на бога, той и дукът щяха да дойдат до друго споразумение.
Булон, Франция
Дъглас спечели играта на пикет. Дори не му се наложи да мами. Бьолесен беше вече толкова пиян към края й, че Дъглас се съмняваше дали още искаше да спечели, защото победителят трябваше да се изяви и сексуално, подвиг, на който той едва ли беше способен. Той даде на Дъглас ключ и му каза да обясни на хубавата жена, която се намираше в малката стачка, че отива при нея, за да получи удоволствие. Добави, че жената обичала заплахите и причиняването на малко болки. После пияният глупак реши да го придружи.
— Защото — каза той, докато се изкачваха към третия етаж — тя още не е съвсем обучена.
Дъглас го наблюдаваше как отключва вратата и отстъпи встрани.
Влезе мълчаливо. Стаята не беше обзаведена, ако се изключат леглото, тоалетната масичка и единственият кръгъл килим в средата. Вътре беше само тя и беше застанала по средата на стаята. Тя ли беше Жанин Доде? Генералът се захили пиянски и й нареди, като щракна с пръсти:
— Свали си дрехите.
Жената се поколеба, след това се подчини. Очакваше да е по-млада, въпреки че не можеше да си обясни защо точно. Не, съвсем не беше момиче, помисли си Дъглас, докато я разглеждаше по-отблизо, а по-скоро на средата на двайсетте си години. Очевидно беше уплашена, но беше и хубава независимо от бледността си, от тъмните сенки под очите си и от слабостта си.