Мелисанда изкрещя.
Александра стоеше в отворената врата. Беше вдигнала високо свещта. Видя как Тони се преобърна, застана върху Дъглас и му заби едни юмрук в челюстта. Дъглас се отпусна в болка, сви колената си и блъсна с тях гърба на Тони, с движение нагоре. Тони отново удари Дъглас, този път по-силно, като накара главата му да се тресне назад.
Александра изрева. Бързо остави свещта на една маса и скочи върху гърба на Тони, като започна да го блъска с юмруци в лицето, след това дръпна рязко косата му.
— Пусни го! Спри, животно такова!
Тя удряше и удряше, дърпаше и дърпаше. Тони беше толкова изненадан от неочакваното нападение, че замръзна и Дъглас бързо се изправи. И Александра, и Тони се проснаха долу. Дъглас сграбчи Тони за ризата и го изправи. Заби юмрук в корема му. Тони се отпусна, наведе се и обви ръце около себе си. Внезапно Мелисанда налетя и скочи върху гърба на Дъглас, като обви крака около кръста му. Стовари юмруци по главата му и изкрещя направо в ухото му:
— Пусни го!
Дъглас усети как мозъкът в главата му започна да вибрира. Ушите му бучаха. Тя дърпаше главата му, като продължаваше да крещи право в ухото му. Тогава другата жена, малката, задърпа лудо Мелисанда и я изтласка от гърба на Дъглас. Двете жени се свлякоха на пода с усукани бели нощници и летящи кичури коса.
Тони бе все още превит и се опитваше да си поеме дъх. Дъглас имаше чувството, че е плешив. Скалпът му пулсираше от атаката на Мелисанда. Той стоеше там и преглеждаше къде е пострадал. Все още се оглеждаше, когато малкото момиче се освободи от Мелисанда, стана и се втурна към него. Лицето и беше пребледняло, очите й — разширени. Трепереше и дишаше тежко.
Той стоеше спокоен като камък, докато ръцете и преминаха по раменете, гърдите, след това по ръцете му. Той все още не помръдваше, не казваше нито дума.
— Добре ли си? Удари ли те? Моля те, кажи ми, ако те боли.
Тя плъзгаше леко върховете на пръстите си по челюстта му и за момент той рязко се дръпна.
— О, прости ми, нежно, нали? Съжалявам. Не е счупено, но той те удари много силно.
Той поклати глава, но иначе не помръдна. Дори животът му да висеше на косъм — не би помръднал за такова нещо. Нейните ръце продължаваха пътешествието по тялото му, опипваха и възбуждаха. Накрая, когато тъкмо щеше да падне на колене и да започне да опипва краката му, Дъглас сграбчи китките й и ги дръпна пред нея. Разтърси я, за да привлече вниманието и. Каза много бавно:
— Добре съм. Остави ме на мира. Иди да опипаш него — другия ти съпруг.
Той погледна над нея към Мелисанда, която стоеше до Тони; дългата и черна коса скриваше лицето й от него като чудно меко перде. Ръцете й бяха върху тялото на Тони.
Дъглас отстъпи от втората жена и погледна към отворената врата. Каза много спокойно:
— Холис, влез, моля.
Без никакво смущение Холис пристъпи в свърталището на хаоса. Каза много внимателно:
— Господарю, имате ли нещо против да дойдете с мен? Другите могат да се облекат в по-подходящи дрехи. Ще сервирам коняк в салона и те могат да се присъединят, ако желаят. Елате сега, господарю. Точно така. Елате с мен. Всичко ще се оправи.
Дъглас се остави да го отведат. Почувства странно вцепенение, като че скалпът му още пулсираше и ушите му бучаха. Мелисанда имаше силни пръсти и още по силни дробове. Чувстваше, че е някой друг, не искаше да бъде Дъглас Шербрук, защото този нещастник беше абсурд. Той беше глупак, тъпак, магаре, за малко щяха да го скалпират и загуби невестата си. Чу се да си говори с глас, който изобщо не приличаше на неговия:
— Но, Холис, това момиче скочи върху Тони. Защо трябваше да прави това? Той каза, че я е омъжил. Никога по-рано не съм я виждал. Защо тази малка глупачка тръгна да ме спасява?
— Не се безпокойте за това сега, господарю — дойде гладкият отговор на Холис. — Трябва да сте доволен, че тя се опита да ви отбранява.
— Да ме отбранява! Проклятие, тя изглеждаше готова да се бие до смърт.
— Да, господарю. Подхожда й да прави това. Тя е ваша съпруга, господарю, и ваша графиня. Всъщност тя живее тук от два дни и това много й подхожда.
Дъглас каза много настоятелно:
— Не, тя не е моя жена. Това е твърде невероятно. Казах ти, че никога не съм я виждал преди. Мелисанда е моя жена. Нея приемам. Ще убия Тони за това.
Дъглас забави крачка и погледна през рамо назад.
— Мислиш ли, че ако оставя това момиче тук, ще убие Тони вместо мен?