Райдър се смееше, когато вратата на кабинета се отвори. Той вдигна очи и видя най-малкия си брат да влиза някак неуверено.
— А, това е Тайсън. Влизай, братко, срещата ни почти приключва. Дъглас вече ми каза, че похотливостта ми може в най-скоро време да пробие дупки в джобовете ми. Сега той завършва математическите си изчисления, е, става въпрос за незначителни цифри, ако се има предвид какво би могло да се постигне при повече достъпни полета, който да се орат, засяват и отглеждат.
— Каква среща? — попита Тайсън Шербрук. — Какви цифри? Какви полета?
Райдър хвърли поглед към Дъглас, който само вдигна рамене и се облегна назад, като скръсти ръце пред гърдите си. Изглеждаше ироничен и ако Райдър не го познаваше, щеше да помисли, че е по-скоро отегчен, отколкото прикрито развеселен.
— Виж, братко — каза му Райдър. — Тайсън иска да стане викарий. Затова трябва да разбере, че на мъжа ангелите са му слаби и ако говорим без заобикалки, между най-честите му прегрешения се нарежда похотливостта. Слушай, Тайсън, това е една от срещите ни, които правим на всеки три месеца, за да определим текущия брой на Шербруковите незаконни деца.
Тайсън се вторачи, после хвърли питащ поглед към Дъглас.
— Вашите какви?
— Чуй ме — каза Райдър. — Вече си почти на двайсет и една, Тайсън. Време е да идваш на срещите ни. Не мислиш ли, че му е време да го включим, Дъглас? В края на краищата ние нямаме желание той да пръкне някое незаконородено, което да ни бъде абсолютно непознато, нали? Мисли за репутацията ни. Добре, момчето ми, направил ли си дете на някое от местните момичета?
Тайсън сякаш щеше да получи апоплектичен припадък.
— Разбира се, че не! Никога не бих извършил нещо толкова недостойно! Аз ще бъда божи служител, викарий, пастир, който ще води праведното и набожно стадо и…
— Спри, моля те! — извъртя очи Райдър. — Много е стряскащо, когато едни Шербрук говори по подобен начин и си вярва. На човек му иде да повърне. Лошо е, че ти си всъщност такъв, какъвто изглеждаш, Тайсън, но винаги има надежда, особено, ако закваската ти е друга, оптимистична.
— Нима оптимизмът ходи ръка за ръка с похотливостта? — обади се неопределено Дъглас.
Райдър избухна в смях, а Тайсън изглеждаше поразен. Той знаеше, че братята му са светски хора и са им ясни много от нещата, за който той дори не би и помислял, но този хумор? Среща, на която да си броят незаконородените деца, копелетата си? Челото му плувна в пот. Той започна да отстъпва към вратата.
— Поне се усмихни, Тайсън — каза Дъглас. — Дори един викарий може да има чувство за хумор, както знаеш.
— О, не — отговори Тайсън. — Там е работата, че… Разбира се, че мога да се усмихна, само че…
— Не си довършваш изреченията, Тайсън — притисна го Райдър, а тонът му беше крайно неблагочестив. — Само се повтаряш.
— Е, добре, Бог също може да сподели своята безгранична обич като особен вид любов. Вие знаете, че аз също мога да обичам някоя дама и, е, добре, аз обичам.
— О, Господи — провикна се Райдър с подигравателно отвращение. — Сега вече няма ли да пийнеш малко бренди, Дъглас?
— Повдига ми се — обади се Дъглас — и може би няма да задържа брендито в себе си, Райдър. — После, изглежда, той посъжали Тайсън, чиито хлътнали бузи бяха почервенели заплашително. — Кое е момичето, Тайсън? Сигурно, след като ти си един бъдещ викарий, тя едва ще е актриса или продавачка.
— Не е — отговори Тайсън, в гласа му прозвуча сила, когато заговори със съвсем неприлягащо на един викарий обожание:
— Името й е Мелинда-Беатрис и тя е дъщеря на сър Томас Хардести.
Райдър изпсува.
— Знам я тая мацка. Тя е глупава, Дъглас, и се усмихва предвзето, за Бога, освен това се държи, сякаш е нещо повече от останалите, а всъщност няма никакви цици. Очите й са воднисти, лактите й остри, освен това има две имена и като капак родителите й ги използват и двете. Това е вече твърде много. Две имена!
— Тя ще бъде идеална съпруга за един божи служител! — би продължил да защитава богинята си Тайсън, ако не се спря стреснато, тъй като Дъглас бавно се надигна от стола, вперил погледа си в него. Пред този поглед обидите на Райдър бяха забравени. Изразът на Дъглас беше панически еднакъв с този на наскоро починалия им баща. Тайсън започна да отстъпва бавно-бавно, докато се блъсна в затворената врата.
Гласът на Дъглас обаче беше мек:
— Може би искаш да ми кажеш, че на двайсет години ти си решил, че си влюбен в момиче, което ти е равно по рождение и богатство? Говорим за Хардести от Бластън Мейнър?