— Исках да кажа дали искате да яздя Фани или някоя друга кобила, или изобщо да не яздя?
Дъглас прокара пръсти през косата си. Той се вторачи в малкото женско същество, за което всички му казваха, че наистина е негова жена. Изглеждаше бледа в сянката, а гърбът й беше изправен, като че ли пръчка е завързана плътно за гръбнака й. Косата й беше силно натъпкана под доста старомодната шапка за езда. Един дълъг кичур се беше освободил и свободно се спускаше по рамото и. Косата й имаше приятен цвят, по-скоро странен тъмночервеникав оттенък, но това изобщо не го развълнува. Можеше да бъде и синя, нямаше да го впечатли.
Тази жена беше напълно непозната.
Той изруга дълго и зловещо.
Алекс не помръдна изобщо.
— О, по дяволите. Хайде, можеш да яздиш Фани, а аз ще преценя дали яздиш достатъчно добре, за да продължаваш да я яздиш.
Господин Маккалъм, петдесетгодишен, жилав, силен като двадесетгодишен мъж, препеченокафяв от слънцето и женен за млада двадесет и две годишна вдовица, стоеше отвън пред конюшнята и даваше заповеди на едно момче, когато двамата изведоха конете.
— Добро утро, господарю.
Дъглас само кимна в отговор. Маккалъм го беше предал дотолкова, че беше дал на проклетата жена кобилата на Синджън. Както го бяха предали и братовчед му, този проклет Тони, заслужаващ да бъде разстрелян, и собственият му иконом Холис.
— Нейно височество има хубава стойка и леки ръце — каза Маккалъм, без да знае, че разпалва гнева на Дъглас, докато галеше меката муцуна на коня. — Не бива да се притеснявате, че Фани ще си изпати от лошо обяздване.
Дъглас изсумтя. Кой го беше грижа дали тя ще може да язди или не? Него не го интересуваше. Всъщност, кой се интересуваше от него? Никой, нито един проклетник.
Подложи на Алекс да се качи и се обърна да възседне Гарт. Огромният жребец, оставен в конюшнята цели две седмици, пръхтеше, отметна назад глава, заигра встрани, накратко — направи чудесно изпълнение. Дъглас се разсмя високо от удоволствие. Говореше на жребеца си, потупваше го по врата и без да погледне назад, го засили в галоп. Алекс погледна за момент жребеца и мъжа и каза:
— Добре, Фани, може би трябва да му покажем, че сме направени от жилаво тесто, и да не се осланяме да бъдем задушени от неговия прах.
Махна весело към Маккалъм и последва съпруга си по дългата алея, отбелязана с широка ивица вар и брези — добре разклонени, гъсти и плътно зелени.
Дъглас я чакаше точно до старата каменна порта. Наблюдаваше как язди към него. Изражението му не се промени, Маккалъм имаше право. Яздеше много добре. Зарадва се на факта само защото не искаше меката уста на Фани да бъде наранена. Леко кимна и подкара Гарт в галоп. Прескочи една ограда в северните поля на Нортклиф, като гледаше с ъгълчето на окото си как Алекс и Фани с лекота прескочиха оградата зад него. Най-после спря на ръба на тесен поток, което беше едно от любимите му места за ловуване като момче.
Когато спря Фани до Гарт, Алекс се огледа и каза с удоволствие:
— Какво прекрасно място. Този поток прилича много на един в имението Чеймбърс. Когато бях малко момиче, прекарвах там много часове в риболов и плуване, въпреки че водата обикновено беше толкова плитка, че не ставаше за нищо друго, освен да се намокриш, — въобще беше чудесно време.
Опитът й да започне разговор не успя. Дъглас погледна назад към Смитърстоун и каза направо:
— Кажи ми защо го направи.
Алекс усети как сърцето и се разтупа с тихи тъпи удари. Добрият господар знаеше, че има много истини, които трябва да се кажат. Тя ще му каже една от тях и се надява това да го задоволи, тази, която Тони без съмнение се опитваше да обясни миналата нощ. Това беше главната, всъщност основната от гледна точка на баща й.
— Баща ми отчаяно търсеше средства, защото брат ми току-що беше напуснал Англия и остави купища дългове на плещите му, а каквото и да можеше да уреди Тони — не беше достатъчно и… Не разбираш ли, господарю времената бяха такива, че в противен случай щяхме да загубим дома си и…
Дъглас замахна с ръка във въздуха. Гарт прие това като отклонение от особения характер на господаря си, завъртя встрани глава и ухапа Фани по врата. Фани изцвили и се повдигна на задните си крака. Алекс, извадена от равновесие, извика от изненада, вдигна ръце, за да запази равновесие, не успя и се хлъзна от задницата на Фани като се приземи на тясната пътека.
Тя седеше там и имаше чувството, че костите и са натрошени на парченца. Страхуваше се да се движи. Погледна нагоре към Дъглас, който успокояваше коня си. Той отправи поглед към нея, бързо скочи от коня. Очите му бяха тъмни, почти черня. Фани се освободи, отново се изправи на задни крака и полетя в галоп към конюшните на Шербрук.