— Добре ли си?
— Не знам.
— Късмет е, че си добре подплатена с всички тия фусти и други подобни. Можеш ли да станеш?
Алекс кимна. Коленичи, почувства странно замайване и разтърси глава, за да се освободи от това чувство.
Дъглас я хвана под мишниците и я изправи. Тя не тежеше много, си помисли той, докато продължаваше да я подкрепя. Тя изглеждаше много женствена. Накрая той усети, че се е схванала от врата до кръста.
Пусна я. Тя се размърда малко и се изправи.
— Добре съм.
Погледна назад към къщата, скрита на две мили между дърветата и полето.
— Фани ме изостави.
Грешката беше негова, си помисли Дъглас и му идваше да изкрещи, защото това означаваше, че сега трябва да държи — буквално да държи това момиче пред себе си. А той не искаше дори да я гледа, още по-малко да бъде в една компания с нея или да я държи.
Даже трябваше да и говори, защото той беше виновен, че тя беше хвърлена от коня.
— Очевидно не си толкова добра в ездата, за каквато претендираш, иначе щеше да бъдещ нащрек.
Това беше най-добрият словесен удар, защото посегна на чувството й за гордост, новородено в нея. Тя не беше просто добра ездачка, тя беше най-добрата. Яздеше, отпреди да е проходила. Беше много над най-доброто.
Гласът й беше толкова студен, колкото зейналата пукнатина в гордостта й.
— След като вашият жребец е толкова злонамерен, че върши странни неща само защото сте се качили на гърба му, да, безспорно сте прав.
Тя се обърна и закрачи по дългата алея към къщата.
Дъглас видя как се отдалечава. Трябваше да се извини. Трябваше да я качи на Гарт. Добре, по дяволите.
Костюмът и за езда беше прашен и той видя цепнатина под дясната й ръка. Дълго парче от подгъва се беше отпрало и се влачеше след нея в мръсотията. Шапката и бе паднала на пътя и косата падаше по гърба й. Леко куцаше.
Той изруга, скочи бързо върху Гарт и тръгна след пея.
Алекс го чу да идва. Продължи да върви. В този момент й идваше да го разкъса на парченца. Внезапно той връхлетя, хвана я през кръста и я повдигна да седне странично пред него.
— Извинявай, по дяволите.
— Това беше изпълнено възможно най-романтично. Госпожа Редклиф не би могла да опише по-бляскаво изпълнение.
— Само защото не исках отново да споря с теб, да слизам отново от коня… Каква глупава езда!
— Можех да повървя — каза тя по-меко. — Не е толкова далече.
— Изглеждаш като дрипла, като слугиня, която се е наслаждавала с половин дузина мъже, но не ги е задоволила достатъчно и не са й платили за работата.
Тя не каза нищо, просто седеше изправена и гледаше встрани от пътя.
— Предполагам, че сега трябва да ти купя нов ездитен костюм.
— Ще излезе, че не е трябвало да измъквам от теб нищо.
— Тъй като това беше до известна степен моя грешка — твоето падане, — ще отпусна компенсация. Въпреки това трябва да си по-нащрек, по-подготвена за неочаквани реакции…
Алекс имаше мек нрав. Беше търпелива и издържаше дълго; знаеше как да търпи; как да държи езика си зад зъбите, за да избягва нежелани сцени. Никога не беше безразсъдна. Даже когато майка й беше най-кисела, а сестра й си го търсеше, тя просто се усмихваше и си вършеше работата. Но Дъглас, нейният съпруг… как смееше да продължава да обижда ездитните й умения? Тя просто не можа да се въздържи. Изви се към ръката му и я натисна с цялата си сила. Сварен неподготвен, Дъглас падна от другата страна. Можеше да се задържи, ако Гарт не беше решил, че с допълнителен товар на гърба си трябва да накара господаря си да разбере, че с него не бива да се отнасят така. Гарт се повдигна и се изви във въздуха. Алекс съумя да запази равновесие, като се хвана буйно за гривата му. Дъглас изгуби всичко. Удари се в пътя със силен трясък, приземявайки се по гръб, и се изви. Юздите се влачеха по земята и Гарт веднага отстъпи далеч от господаря си.
Като Алекс Дъглас просто лежеше там, чакаше да види дали е счупил, или изкълчил нещо. Отвори очи и без да шава, каза:
— Ще те набия за това.
— Тони каза, че си джентълмен. Джентълмените не бият дами, нито пък отправят такива побойнически заплахи.
— Това не важи, когато човек е изправен пред съпруга, която не познава, не иска, никога не е искал, даже не е знаел, че съществува, жена — жестока, невнимателна, неспособна да се контролира.
Той си пое дъх, за да продължи чудесния си монолог, когато земята се разтърси и видя, безмълвен с уста пълна с прах, как жената язди Гарт — неговия жребец — и се отдалечава от него. Едва не забрави да изсвири.