Гарт, слава на небесата, го чу, замръзна на място, шмугна се встрани и препусна към легналия си господар.
Алекс скръцна със зъби. Погледна надолу към Дъглас, който сега беше седнал в средата на пътя.
— Вярвам — каза ясно тя, — че ти, господарю, също се нуждаеш от нови дрехи за езда.
— Това не са същински дрехи за езда. Това е сутрешно облекло. Толкова ли си невежа, както и лъжлива?
— Лъжлива? Не съм!
— Тогава защо направи това?
И Алекс, и Гарт стояха, без да се движат. Тя отвори уста, след това я затвори. Очевидно беше, че Тони не е успял да обясни на благородника. Можеше да повтори, че баща й е бил в ужасни финансови затруднения, че всички притежания на Чеймбърсови щяха да бъдат загубени, че наследникът е избягал в Америка, че баща й щеше да бъде разорен и може би трябваше да се гръмне от позора. Потръпна при мисълта как всичките тези обяснения щяха да бъдат приети. Имаше и още една причина, но тя не можеше, нямаше да му я каже.
— Нямаш отговор, ли? Не съм изненадан, особено след лигавите истории на Тони снощи.
Дъглас стана на крака, поогледа тялото си и доволен се отправи към жребеца си. Взе юздите, потупа носа на коня и каза бавно:
— Склонен съм да повярвам, че си искала да се пожертваш пред брачния олтар, защото твоят възлюбен баща е щял да загуби всичко, ако не го беше направила? Че ти и баща ти сте склонили скъпия Тони — тази предателска душа, — че ще ми спести търсенето на подходяща жена сред сегашната група дебютантки в обществото на Лондон? Че всичко това е направено за мое добро? Тогава ти, почтена до мозъка на костите си, си казала на баща си, че не можеш да го направиш? Заради благородния си дух? Тогава той те е накарал насила?
Как Тони е могъл да каже това? Това беше нелепо. Естествено тя отказа, поне в началото. Преди да каже нещо, Дъглас изсумтя, точно като коня си:
— Извинявай, не го вярвам. В днешно време бащите не могат да заставят децата си да направят нещо против волята им.
Даже докато говореше, думите му излизаха фалшиви и той го знаеше. Всъщност Тони не беше казал нищо подобно, Дъглас блъфираше и момичето не му казваше нищо, което да изглежда по-разумно.
Алекс каза тихо:
— Не, папа не ме застави. Той ме обича, но аз трябваше да…
— Да, знам. Трябваше да го спасиш и да се жертваш. Надявам се, че си доволна от сделката, след като платих скъпо, за да имам за жена — непозната.
Алекс се изправи на седлото колкото бе възможно.
— Бих искала да ми дадете шанс, господарю, да не ме презирате. Ще ви бъда добра съпруга.
Той погледна нагоре към разчорлената жена върху Гарт. Беше бледа и той веднага се зачуди дали не е била наранена при падането и тогава тя добави:
— Тони каза, че по-скоро бихте предпочели да извадят всичките ви зъби, отколкото да прекарате сезона в Лондон. Каза, че последното нещо, което искате, е да присъствате на всички пиршества, балове, празненства и да търсите подходящи млади дами за вашето внимание. Каза, че се чувствате като дебела яребица между добре въоръжени ловци, че мразите това.
— Така ли? И ти му повярва? Не допускам, че ти е минало през главата, преливаща от благородство, че Тони ще казва неща, за да се опита да намери извинения за себе си? Да оправдае това, което ми стори.
— Сигурна съм, че той продължава да чувства огромна вина. Той много ви уважава.
— Но още повече сестра ти!
— Да, той я обича.
— Той е Юда и ще му пръсна мозъка.
— Не е имал намерение това да се случи. Сигурно не вярвате, че се ожени за Мелисанда, за да ви попречи? Да ви обиди по някакъв начин? Не, даже и в най-отвратителното си настроение не бихте повярвали това. Излъга ли той за чувствата ви към Лондон?
Дъглас погледна надолу към одрасканите ботуши. Финкъл щеше да изпадне в истерия, когато ги види.
— Не, но той нямаше право да взима такова решение вместо мен. Всичко това е част от неговите оправдания, нищо повече.
— Съжалявам.
Тя беше като дявол!
— Знаеш нали че мога да анулирам този фарсов брак и да изискам обратно вложенията от злия ти баща?
— Не смейте да говорите така за баща ми! — Тя замахна с юмрук към него.
Дъглас не се движеше. Просто я наблюдаваше без никакво изражение на лицето.
— В какво да вярвам?
Алекс се почувства виновна за това, което му беше сторила.
— Съжалявам, господарю, искрено, но не мислите ли, че може би ще ми позволите да бъда ваша съпруга за малко? Чрез анулиране имате предвид да ме изпратите вкъщи и женитбата няма повече да е женитба?
— Точно така. Нашият временен съюз ще бъде разтрогнат.
— Моля ви, трябва да премислите. Не искам да бъда анулирана или разтрогната. Може би за съвсем кратко време няма да имате нищо против моето присъствие в Нортклиф, ако не се мяркам пред погледа ви. Ще се опитам да правя нещата удобни за вас…