Когато му каза, че брат му е дошъл да направи чест на Нортклиф, Дъглас изруга, продължи да ругае и изхвърча покрай Холис към библиотеката. Три прислужнички надзъртаха от вратата на Златния салон, а двама лакеи стояха под стълбите, без да се набиват на очи, и наблюдаваха внимателно. Холис, свикнал с това, ги върна към задълженията им.
— А — каза Райдър при влизането на Дъглас. — Я да видя лицето ти, Тони твърдеше, че почти си го превърнал в кървящо месо и си се отървал без белег дори. Каза, разбира се, че те е пуснал, защото само се е защитавал.
— Жена му беше тази, която едва не ме уби — каза Тони. — Отначало ми беше балдъза, но сега не показва никаква преданост. Не е честно от нейна страна. Чувствам се предаден.
— Предателство! Проклет гад. Ще…
Дъглас спря. Нямаше какво повече да каже. Това, което трябваше да реши сега, беше дали да анулира женитбата си или не. А сега и Райдър беше тук. Погледна с неприязън брат си.
— Добре. Защо си тук, Райдър? Майка добре ли е. Тайсън и Синджън?
— Майка изцяло роптае срещу теб. Синджън чете ненаситно, както обикновено, а Тайсън досажда с приказките си, докато Синджън не му запрати някоя книга. Накратко, всичко е постарому, Дъглас. Всички мислят, че съм в Нюмаркет. Любопитен съм, това е къде е момичето, за което те е оженил Тони? Кривогледа ли е? Има ли дебела гуша? Липсващи зъби? Плоскогърда ли е?
— Не се дръж като магаре, Райдър. — Тони почти изкрещя. — Алекс е прекрасна и добра…
— Добра. Хм! Така ще кажеш, разбира се, след като си я оженил за мен. Тя не е Мелисанда.
— Видях Мелисанда, Дъглас. — Райдър каза бавно като се взираше в брат си. — Тони стоеше близо до нея. Мисля, че се страхува да не би всеки мъж, който я погледне, да не загуби ума и дума.
— Видя я. Той има право.
— Но ти не стори това. — Тони каза дълбокомислено на Райдър: — Защо?
Райдър едва повдигна рамене.
— Една жена е съвсем същата като друга. Всичко е добре, докато са топли и любвеобилни в леглото, а после кой го е грижа? Съжалявам, не исках да обидя жена ти Тони, просто… Ще се опитам да й бъда добър роднина, съгласен ли си?
Тони премисли казаното. Харесваше Райдър, но и го разбираше. Цинизмът му, пълното му безразличие към жените като цяло не обръщаха вкуса му към монашество, а по-скоро към развратен апетит. И определено не обичаше жените, макар че поддържаше незаконните си деца и майките им. Никога не обвиняваше някоя жена, че е забременяла. Беше сложно. Жените бяха спорт за Райдър, нищо повече, и той си плащаше за това, като приемаше последствията. Беше облекчение, че Мелисанда бе спасена от влюбения му поглед. Но Дъглас… Тони се обърна към него и каза:
— Разбрах, че с Алекс сте били на езда. Тя е превъзходна ездачка.
Дъглас изсумтя.
— Малко си раздърпан, Дъглас — упорстваше Тони. — Какво се е случило?
— Паднах от Гарт, по-скоро тази проклета жена, за която си ме оженил, ме бутна от коня. Тя падна първа и сега ще трябва да й купувам нов костюм за езда. Видя ли този, който носеше? Износен и старомоден, без съмнение всичките й други дрехи са толкова отблъскващи и мога да се обзаложа, че всичко това е планирано от любимия й родител, за да ме накарат да й купя нов гардероб. Изглежда като плашило, Тони, проклет да си, върви по дяволите.
Тони се намръщи.
— Странно. Мелисанда има хубави дрехи и най-меката коприна, ъ, женски неща…
Райдър каза бързо:
— Имаш малко натъртване край лявото око и над дясното ухо, Дъглас. Други следи от борба?
Дъглас не каза нищо, докато си наливаше коняк. Глътна го и замахна с юмрук към Тони.
— Ще убия този нещастник. Искаш ли да ми бъдеш секундант, Райдър?
— Панталоните ти са съдрани. Наистина, не мога да ти бъда секундант. Харесвам Тони. Винаги съм го харесвал. Виж, Дъглас, мисля, че трябва да дадеш свобода на роднините си, особено на такъв близък човек като Тони. Голяма част от детството си сме прекарали заедно. Винаги ти е отстъпвал, нали? Принуден си да се съгласиш. Така че това е единственият път, когато се е освободил от силата и ограниченията на братовчед си. Само веднъж. Тъй че прошката е…
Дъглас плисна силно коняка към Райдър, който побърза да се наведе. Чашата се разби в тухлената камина.
На вратата се почука.
— Влез! — изкрещя Тони.
Влезе Холис. Носеше масивен сребърен поднос с гравирания герб на Нортклиф отгоре — лъв, с предните лапи върху щит, изглеждащ благороден и порочен.
— Донесох нещо да се освежите, господарю.
— Кой господар? — каза Дъглас.
— Вие, господарю.
— Ха! Дойде, защото се страхуваш да не се опитам да убия отново Тони.
— Мъдро е да си бдителен, господарю. Ето и няколко вкусни кифли от кухнята на госпожа Танър, вашите любими, господарю. Господарю Райдър, ето от вашето любимо сладко от ягоди. Елате, господарю.