Момичето го беше оголило. Чувстваше се груб и беззащитен.
Взе си парче кифла.
— Фани ли язди? — попита Райдър.
— Да, тя е чудесна кобила. Обаче не съм сигурна дали негово благородие е убеден, че яздя добре.
— Ти си паднала — каза Мелисанда. — Това не говори добре, Алекс.
За изненада на Дъглас Александра каза само с извинителен глас:
— Нямах късмет, но за в бъдеще ще внимавам повече.
Дъглас се чудеше дали ще има бъдеще. Трябваше да се махне оттам и сериозно да си помисли. Анулирането изглеждаше най-доброто решение. Изглеждаше най-логичното нещо. Погледна към Александра. Тя гледаше право в него и той видя бдителност в очите й, чак потрепна. Имаше също и страх. Страх от него? Заради това, което му беше сторила, несъмнено. Момичето трябваше да се страхува от него, проклета да е.
Дъглас стана бързо и кимна към събраната компания.
— Имам работа с Данвърс. Пощата трябва вече да е дошла.
Излезе от стаята. Докато затваряше вратата зад себе си, чу смеха на Райдър.
Пощата изобщо не го оправдаваше.
В ранния следобед заваля, леко, ситно ръмене, което бързо се изчисти и остави много синьо небе и свеж въздух. Александра намери Райдър Шербрук в избуялата градина в западната част на къщата. Подпрял се беше на един бук и се взираше някъде неопределено, с явното намерение да се попече на топлото слънце, преминаващо през клоните.
— Райдър?
— А, моята малка снаха. Случайно ли ме намери?
Не беше срещала човек като него, но колкото и странно да беше, имаше му доверие.
— Питах Холис къде си. Винаги знае всеки къде е.
— Вярно. Ела и седни до тази дебела нимфа. Какво мислиш за всичките тези статуи? Донесъл ги е дядо ми от Флоренция, така е написал един от неговите приятели — лорд Уайтхевън.
— Досега не ги бях видяла — каза Алекс, като гледаше редицата от голи женски тела, всяко, от които в изумителна поза. — Това е първото ми посещение в градината.
— В потайните кътчета на градината са всички голи мъжки статуи и подбрани двойки. Очевидно дядо ми е имал някакви опасения относно детските очи и любопитство. Статуите са добре скрити. Харесва ли ти Нортклиф?
— Не знам.
— Защо пристягаш гърдите си?
Алекс едва не си глътна езика. Погледна го, няма като риба.
— Съжалявам. Не исках да те обидя. Казвам това, което мисля.
— Как разбра?
— Познавам жените. Няма нищо, което да направи жена и да го скрие от мен. Явно е кой е по-недискретния пол. Вземи например сестра си, Мелисанда ще разбере, че животът поднася и сушени сливи заедно с ягодите. Ще играе игричките си с Тони, а той ще ги допуска и несъмнено ще им се радва, разумно, разбира се. Той вече я контролира добре, въпреки че е заслепен от пея.
— Ти не обичаш ли жените?
Райдър я погледна изненадано.
— Мили Боже, не бих могъл да живея без тях. Съмнявам се, че има нещо в живота, което може да се сравни с удоволствието на мъжа от женското тяло.
Алекс остана с отворена уста, не можа да се възпре.
— Съжалявам, ето, че пак го направих, нали? Ти си млада, Александра, но не си вятърничава. Има здрава жилка в теб и смея да кажа, че скоро ще я използват, много скоро. Сега кажи, какво искаш от мен?
— Дойдох да те попитам дали мислиш, че Дъглас ще анулира брака и как да го накарам просто да почака и да ми даде шанс, преди да го направи.
— А, точно това си мислех, че му е в главата. — Райдър я погледна съсредоточено.
— След като ме попита, ще ти кажа какво мисля. Дъглас сериозно обмисля анулиране. Гневен е. Чувства се предаден и иска да нападне. Освен това е инат, твърд, несговорчив. След като видях сестра ти днес, след като видях и Дъглас, мисля, че времето е малко. Ако искаш да го запазиш като свой съпруг, предлагам ти да отидеш в леглото му и да го съблазниш. Да продължаваш, докато не се сдобиеш с дете. Тогава изобщо няма да става дума за анулиране.
Алекс се изправи много бавно, като се взираше в мълчаливото обаяние на девер си.
— Не мисля, че Дъглас скоро е бил с жена. Вероятно ще се поддаде на подхода ти. Направи го, Алекс, Пасивността не е изход в този случай. Не бъди Пенелопа.
Ръцете и трепереха. Мушна ги в гънките на роклята си.
— Не знам нищо за съблазняването.
Райдър се засмя.
— Всички жени са родени, знаейки какво е това съблазняване, скъпа. Просто си свали дрехите пред него. Отлично начало. Разбираш какво е сексът, нали? Какво е зачеваме?
Чу се викане. Беше Дъглас.
— Райдър, ела тук, веднага.
— А, повелителят и господарят желае моето присъствие. Може би иска да ме отпрати в Лондон — той замълча, като гледаше снаха си. — Мисля, че си добра, Алекс. Не му е сега времето да си пасивна към Дъглас, трябва бързо да действаш. Също, ако си мъдра, ще настояваш Тони и Мелисанда да останат тук за малко. Понякога сравнението разкрива чудесно нещата, а брат ми не е глупав. Прелъсти го довечера, не мисли за това, просто го направи. Мислите на един мъж могат да бъдат отклонени.