Райдър не беше много сигурен, че това е вярно за Дъглас, но не искаше да обезкуражава Алекс.
Оставя я да се взира след него задълбочена и да окайва трагичното положение на градината и на брака си. Пръстите й се забиха, да разкопаят малко черната почва. Защо градините бяха толкова изоставени? Розовите храсти плачеха за подрязване. Осъзна с лека усмивка, че и Дъглас се нуждае от подкастряне.
На вечеря Дъглас съобщи:
— Има писмо от управителя на имението ни в Ямайка. Имат проблеми в Кимбърли Хол. Райдър ще се отправи натам сутринта, за да оправи нещата.
— Какви проблеми? — попита Александра.
— Крейсън пише за странни неща, черна магия и видения от самия ад, убийства и други подобни, за вълнения сред робите. Несъмнено разбирате смисъла на това.
— Крейсън преувеличава — каза Райдър. — Муха да мине покрай главата му, вероятно ще я нарече гигантска оса и ще твърди, че го е тормозила. Това, което говори за извращения, е интересно, но като познавам Крейсън — това едва ли е повече от две шумни котки.
— Да, но той е добър човек и чудесен управител — каза Дъглас.
Райдър се сети за децата му и се намръщи. Справяше се с всичко, което трябваше да бъде сторено в негово отсъствие, но въпреки това пропускаше малките дяволи. Каза високо, разбирайки, че е мълчал твърде продължително:
— Тръгвам за Саутхемптън рано сутринта. Така че довечера е последният ми шанс да спечеля предразположението на снаха си. Харесва ми розовата рокля, Александра. Винаги съм казвал, че силно червеникавата коса се допълва от определени нюанси на розовото.
— Да, така е — каза Тони смръщено към Алекс като че никога по-рано не беше я виждал.
— Роклята е стара и има вид на одежди на бавачка — каза Дъглас. — Толкова е старомодна, колкото и синята, която носеше следобеда.
Гърбът й се изправи. Дъглас вдигна ръце:
— Не, не искам да кажа, че ще сменя роклите ти; така че не искам да слушам повече коментарите ти. Просто отбелязвам, че ти липсва женственост.
— Прав е, жената трябва да показва добре това — каза Мелисанда.
Дъглас погледна към Мелисанда. Изглеждаше извънредно женствена и неизказано съблазнителна. За момент остана безмълвен.
— Твоето парадиране, Мели — каза Тони, като гальовно милваше ръката й, — ще накара буйния принц Джордж да се свлече в локва от собствените му лиги.
Алекс се разсмя:
— Бих искала да видя това. Ще вземеш ли Мелисанда в Лондон, Тони, така че принцът да я види и припадне.
— В скоро време — каза тон, — съвсем скоро.
— Бих искала да отида сега — каза Мелисанда. — Имаш къща в града, която никога не съм виждала. Ще ми се да дам бал и да поканя всички знаменитости.
— Скоро — каза Тони. — Първо трябва да видиш Стробъри Хол, семейното ни имение в Котсулдс.
— Хубаво място за отглеждане на деца — каза Райдър. — Спомняш ли си, Дъглас, как обичахме да се люлеем на онзи клон от клена през пролетта, крещяхме колкото можем?
— Да, и деня, когато Тони счупи клона и едва не се удави, защото го удари по главата, когато цопна във водата.
— Предпочитам Лондон — каза Мелисанда.
— Ще предпочиташ това, което аз предпочитам, Мели — отсече Тони съвсем делово.
Райдър каза бързо с ясен глас:
— Съгласен съм, че Мелисанда ще се развлича в Лондон, но само, ако Тони е с нея. След като той предпочита Стробъри Хол, защо не — и тя ще го предпочита, Мелисанда знае, че дълг на съпругата е да доставя удоволствие и да се покорява на своя съпруг, да го почита с всички нейни думи, дела и нежни ласки. Съгласна ли си, Александра?
Алекс каза с усмивка:
— Бих искала да видя клона, който се е стоварил върху главата на Тони и едва не го е удавил.
— Аз също — добави Мелисанда, а очите и бяха нащрек. — Но след като съм се порадвала на Лондон със съпруга си, естествено.
Дъглас сръбна от червеното вино. Погледна към Райдър над ръба на чашата си.
— Както казвах — продължи Райдър, — Стробъри Хол е чудесно място за отглеждане на деца. Чувал съм Тони да казва, че би желал поне половин дузина деца, които да го дърпат за дрехите.
Тони, който никога през живота си не бе изказвал подобна мисъл, се усмихна като заслепен родител. Погледна Райдър с крайчеца на очите си и след това право към жена си. Тя беше изключително много почервеняла и искрено ужасена. Прочисти гласа си и прошепна така, че да бъде чут и от най-отдалечения ъгъл на стаята: